Крепостта Твърдица се намира в Стара планина, на 1,5 км северно от днешния гр. Твърдица , Сливенско. Тя заема билна заравненост като защитената от крепостните стени площ е около 25 дка. Върхът е естествено защитен от север, запад и юг от отвесни скали, спускащи се към река Твърдишка, която тече в подножието им, а сравнително достъпен е единствено от изток.
Крепостните стени следват очертанията на терена, като в тях умело са включени и естествените скални блокове на местността. Особено начупена е южната стена, която на няколко места е подсилена с контрафорси. В източния и край тя е запазена на височина повече от 5 м, като от вътрешната и страна личи и каменна стълба, по която е ставало изкачването до бойната платформа.
Градежът на крепостните стени е от ломен камък, споен с бял хоросан, а дебелината им е 3 м.
Във вътрешността на крепостта са разкрити основи на сгради най-вероятно с жилищно и стопанско предназначение. Върху най-високата част на терена в крепостта, където са били жилищните помещения, личат основите на две особено големи по площ правоъгълни помещения те имат дължина по 20 м и ширина по 5 м. Начинът на градеж на сградите не се различава от този на крепостните стени, само дебелината им е по-малка — до 1—1,2 м. Гъстото застрояване на вътрешността на крепостта показва, че всъщност тя е била укрепено селище с постоянно население в нея, а не убежище при военни действия.
Извън крепостта, пред източната и стена, се намират развалините на черква. Стените и са изградени от дялани камъни, споени с бял хоросан. Те са дебели 0,9 м и са запазени на височина до 1,5 м. Отвътре са били измазани с хоросан и покрити със стенописи, от коитоедва-едва личат малки фрагменти. От намерените археологически материали се вижда, че черквата е била построена през XI—XII в
Тази крепост се нарича от местното население и Градището. Както е известно, с това име днес се наричат особено значими в миналото крепости, които са играли важна роля в историческите събития в даден район и са намерили отзвук в многобройни предания и легенди.
Предположението, изказано от някои изследователи, че Градището всъщност отговаря на средновековната крепост Твърдица, спомената в някои средновековни писмени извори, има сериозни основания. Това име очевидно произлиза от старобългарската дума „твърдина” и напълно отговаря на местоположението и особеностите на описаната крепост. За първи път името Твърдица като име на крепост се споменава във връзка със събития, свързани с въстанието на Ивайло през 1278 г. Тогава според византийския поет Мануил Фил крепостта Твърдица била превзета от византийските войски, но това твърдение е невярно. Мануил Фил като всеки средновековен дворцов поет при ласкателствата към византийските владетели и техните приближени твърде често променя и преувеличава фактите. От други исторически сведения, оставени ни пак от византийски автори, е известно, че византийските войски, които достигали южното подножие на старопланинската верига, най-често отказвали да навлязат в старопланинските проходи или когато навлизали, те били разбивани и унищожавани. Така че нито един друг средновековен автор не съобщава за превземане на старопланински крепости от византийците по това време.
Името на крепостта Твърдица се среща в турски документи от XV в. във формата Фердич, което в превод означава Твърдец. Очевидно по това време значението на крепостто било нараснало, тя вероятно е била укрепена по-добре, увеличило се и населението и това е предизвикало промяната от умалителното име Твърдица в Твърдец.
Други сведения за крепостта в средновековните писмени извори няма. Най-вероятно крепостта е била разрушена през втората половина на XV в., когато османската империя разположила границите си в басейна на Средния Дунав, а крепостите във вътрешността загубили значението си. Тогава те предприели масово разрушаване на крепости, а българското население било принудено да слезе в равнините в открити селища, контролът върху които бил по-лесно осъществим.
Крепостта Твърдица си намира на 1,5 км северно от гр. Твърдица.