Много красота има в нашата родина, но несравнима е красотата на пещерата Съева дупка. Съева дупка е национален туристически обект. През 1962 г. тя е обявена за природна забележителност.
Съева дупка е разположена южно от с. Брестница.
На юг от Брестнишкото поле се издига стръмно северният склон на Леденишкия рът, в който е създадена Съева дупка.
Пред нас е входът на Съева дупка.Стъпала отвеждат в Преддверието на пещерата, където по време на благоустрояването са открити огнище, кости от животни, глинени съдове, монети от времето на император Антоний и др.
Първата пещерна зала е известна под името Купена. Тя е сравнително бедна на пещерни образувания. Името си е получила от високия 3,5 м каскадно оформен сталагмит, издигащ се в западния край на тази зала и наподобяващ купа сено.
Към средата на залата, отдясно на пътеката, проблясват водните огледала на малки синтрови езерца и панички. В тази посока човек с подсилено въображение може да види Пингвините — образувания, наподобяващи пингвини.В тази част на залата посетителят може да наблюдава вкаменената фигура на виещ вълк, агнешка глава, свещник и др. Малко по-далеч синтровите образувания наподобяват развалини на римски град. Западно от Купена подът на пещерата се издига постепенно и се приближава към тавана. Тук като че ли нарочно ниският таван е подпрян от два големи сталактона, южният от които е раздвоен в горната част.
Западно от сталактоните започва втората пещерна зала, известна с името Срутището. Името на тази зала е тясно свързано с голямо срутване на скални блокове от тавана на пещерата, станало вероятно по време на земетръс. Затова по-голямата част от пода на залата, особено в северната част, е застлан с малки и големи ръбати скални блокове, някои от които достигат височина 3,2 м. Тази част от тавана на залата е гола и пуста.
Срутването на тавана е засегнало по-слабо южната и част, затова там калцитните образувания са запазени по-добре. Отдясно на пътеката е забележителният, съборен между блоковете сталактон, който напомня голямо оръдие. Наричат го Дебелата Берта.Много по-интересна е южната част на Срутището, наляво от пътеката. Запазените по тавана малки сталактити наподобява вкаменен дъжд. Тук са големият сталагмит и двата сталактона, първият от които е раздвоен. В други калцитни образувания посетителите виждат образа На Ботев, откриват Балдуиновата кула, някои оприличават на черешово топче, монахиня и др.
В западния край залата Срутището се стеснява. Стените и са покрити с красиви калцитни образувания. Западно от пътеката едни от образуванията са опънати като различни по дебелина каменни струни. Те образуват Органа на пещерата. Тук може да послушате пещерна музика. При удар всяка «струна», в зависимост от нейната дебелина, дължина и кухина издава отделен звук, който съответства на определен тон или полутон от гамата.
Не по-малко интересна е северната стена, по която карстовите води са моделирали водопад, каменните струи на който са ясно разграничени една от друга. В най-западния си край залата Срутището се стеснява до 70 см.
Третата зала е Хармана.Тази равна, почти кръгла зала е застлана с глина и наподобява харман. В южната и част, отляво на пътеката, са се настанили дебелите малки глинени туловища на два наносни конуса. Долните краища на наносните конуси опасват основата на най-дебелия сталактон на пещерата. Той е висок 4,5 м, а обиколката му е 13 м. Северната му част като че ли е посипана със скреж.
По периферията на Хармана се разкриват последователно неговите прелести, които трудно се поддават на описание. В северната част на залата наред с червено обагрените сталактити се издават напред своеобразни полилеи и синтрови барабани, драпирани в долния край със сталактитни ресни.
Северозападно от Хармана са разположени — Белият замък и Космос.Те заедно с Хармана са неделими и са ориентирани в посока югоизток—северозапад. Това е приказен свят, в който се преплитат всички нюанси от топли цветове. Тук на места искри среброто на свежи калцитни кристали. Другаде цветът на слоновата кост мами окото, а там, където върху синтровите образувания са полепнали сажди от факли и огньове, повърхността им има цвят на разтопено олово. В пещерата обаче преобладава кремавият цвят. Този подземен приказен свят не се поддава на описание, затова трябва да се види. Северозападно от Хармана погледа грабват разнообразни по форма и големина причудливи обикновени, мечовидни и други сталактити, каскадно оформени сталагмити, някои от които имат височина до 4 м, сталактони и други пещерни образувания. Дадем ли простор на фантазията си, можем да видим вкаменения слон, лъва, орела. Прикования Прометей, Едногърбата камила, Кокошката с яйцето и др.
Вдясно от пътеката, водеща за най-високата зала — Космос, забележителен сталагмит е Купенът,повърхността на който е набраздена от синтрови ямички — джобчета. Зад него е по-малкият сталагмит, наподобяващ тръвен кошер. Тук е и малкото синтрово езерце, в което посетители пускат стотинки за здраве. Над главите на посетителите застрашително се спускат големи и малки мечовидни и обикновени сталактити.
Тясната пътечка, разнообразена в много наклонени места със стръмни железни стълби, се вие в залата Белия замък. Пищна е украсата на тавана на тази зала. Човек може да се възхищава на неколкометрови сталактити, едни от които приличат на пурпурни мечове или на големи боздугани, а други са така извити, че наподобяват слонски уши. Не липсват и сталактити, които приличат на моркови, на луковици, а между по-малките сталактити някои, изградени от свежи калцитни кристали, блестят като сребърни.
Още по-многобройни са сталактоните и сталагмитите в западната част па залата. Някои от тях се издигат до 5,5 м. Други са стройни като мраморни колони. Между сталагмитите, високи до 3,8 м, едни приличат на мраморни обелиски, а два от тях са оприличавани на хан Кубрат и неговата жена. По-върхността на някои сталактити и сталагмити е така накъдрена и украсена от синтър, че е прекрасен фантастичен декор за детска приказка.
Най-импозантното образувание в тази зала е сталактонът Белият замък. Този огромен сталактон с отвесна стена и неправилно очертание в горния край наподобява средновековен замък. Понеже по светлокафявата му стена е наслоен снежнобял синтър, който е в пълен контраст с околните кафявочервеникави образувания, той е получил името Белия замък.
Най-високата пещерна зала е наречена Космос.Името и е свързано с малко синтрово образувание по северната и стена, наподобяващо сполучливо ракета в полет.
Таванът на зала Космос е украсен с различни по форма, обагрени в бяло и приятен тъмнооранжев цвят сталактити (обикновени, морков идни, макаро-новидни и др.). Тук се наблюдават и редично разположени сталактити, посоката на които е свързана с посоката на основните пукнатини в титонските варовици. От този таван се спускат малки драперии, оцветени в редуващи се бели и червени слоеве.
От пода на залата се издигат сложно оформени сталагмити. Едни от раздвоените сталагмити, близо до площадката на залата, приличат на майка с дете в ръка, други на Белоградчишките скали. Не липсват сталагмити боздугани. Може да се различат и силуети на вкаменени жаби. На дъното на залата на много места има брадавичен синтър.
Стъпаловидната туристическа пътека е прокарана в южната част на Космоса и Белия замък. На връщане тя дава възможност да се види красотата на пещерата от другата страна. Тук човек може да се възхити на нови причудливи форми, изваяни от неуморните капки вода през хилядолетията.
Температурата на пещера Съева дупка показва незначително колебание през годината.Сравнително по-хладни са първите две зали на пещерата.
Неизвестно е кога и от кого е открита пещера Съева дупка. Към края на османското иго тя е била известна на местното население. За това говори и произходът на нейното име, за който местните жители дават следното обяснение: към края на османското иго с. Малка Брестница е имало не повече от 40 къщи. Тогава в него живеели двама брата близнаци — Съе и Сею. Тормозени от османците, братята често се криели в пещерата и накрая, не можейки повече да понасят гнета, избягали в Румъния. По време на Руско-турската война опълченец посетил селото и се заинтересувал за пещерата, в която се е криел със своя брат. Оттогава пещерата получила името Съева дупка.