Край село Тича, Сливенско, има руини от две крепости. Едната от тях ;е разположена върху естествено укрепена площадка на левия бряг на река Плаково. Тя е малка по площ — едва 1 дка. Крепостните и стени са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, а във вътрешността липсват следи от продължителен живот. Особеностите на градежи показват, че тя е строена през XII—XIV в. и е използвана само като временно убежище на околното население по време на военни действия. Затова лесно обяснимо е защо за нейното име и историческа съдба липсват каквито и да било сведения в средновековните писмени извори.
Не така стои въпросът с втората крепост. Тя е разположена на десния бряг на река Черна, върху билната част на висок, естествено защитен скалист рид. Крепостните стени следват очертанията на терена и ограждат територия с форма на неправилен многоъгълник и площ около 4 дка. Изградени са от ломени каменни блокове с дължина до 1 м и хоросанов разтвор. По протежението им личат останките на две бойни кули, едната от които е охранявала входа на крепостта. Ако съдим по особеностите на градежа, тези крепостни стени са изградени през XII—XIV в.
Но тази крепост не е възникнала на пусто място — тук е имало живот и в по-старо време. Върху развалините на една късноантична крепост (VI—VII в.), разрушена при варварските нашествия, са се настанили българите. Поради обстоятелството че в тази област след образуването на българската държава до 893 г. вражески крак не е стъпвал, мястото е останало неукрепено. Едва когато в посочената година маджарите опустошили цяла Североизточна България, преди да бъдат разбити и прогонени, българското население построило защитни крепостни стени и превърнало мястото в силна планинска крепост. Крепостта вероятно е била разрушена след падането на Североизточна България под византийска власт през 1001 г. и възстановена отново след въстанието на Асен и Петър малко след 1185 г.
Според някои български историци тази крепост трябва да се отъждестви със споменаваната в средновековни писмени извори крепост Тича. Всъщност с това име крепостта е спомената само от Мануил Фил през 1278 г. във връзка с похода на Михаил Глава Тарханиот срещу Ивайло. Но името Тича е регистрирано като речно име в надписи от времето на хан Крум (801—814 г.) и хан Омуртаг (814—831 г.), а също и в хронографията на византийския автор Теофан Изповедник, живял по същото време. В една приписка към богослужебната книга от 907 г. старобългарският писател Тудор Доксов, брат на княз Борис, съобщава също, че книгата била преписана в манастир край река Тича. Това потвърждава запазеното сред населението на с. Тича, Сливенско, старо предание за името на м. Манастира — в подножието на крепостта, където и сега има останки от черква, градена през XII— XIV в.
Крепостта Тича вероятно е просъществувала до средата на XV в. В османски документи от по-късно време, а и в разговорната реч името на селото е Български Чатак и се употребява успоредно с името Тича.
Село Тича се намира на 8 км северно от гр. Котел , Сливенски окръг. Първата от описаните крепости — тази край река Плаково — отстои на 4 км югозападно от селото в м. Папратливица, а втората — край река Черна, се намира на 3 км северозападно от селото.