Град Сливница е разположен в Софийското поле на 30 км западно от София, при 579 м надморска височина. Наследник е на старо трако-римско селище.
С положителност се знае, че старото славянско селище е било на 2 км северозападно от днешния град. Оттук селяните, бягайки от турците, се заселват при изворите на река Блато. Това село скоро се разпада и към 1430 г. от него се образуват две села – Сливница и Опицвет. Към 1860 г. в Сливница е имало 120 български къщи, а населението работело по чифлиците. В навечерието на Освобождението и особено след него тук идват много преселници от близките планински села. След 1918 г. тук идват заселници и от Царибродско и Македония.
Градът е разположен на стратегическо място и е заграден от три страни с хълмове: на запад Козяк, на югоизток Могилата и на север Целовида. Името на последния рид е свързано с красивата панорама, която се открива от него.
Силен тласък в развитието на Сливница дава избирането на София за столица и прокарването на жп линия от София за Белград /1888 г./ Голямото строителство в София кара редица предприемачи и търговци да откриват в Сливница предприятия за строителен материал и преди всичко за вар. За тази първа специализация на населението допринася освен близостта на София и удобният жп транспорт, още и наличната суровина, както и евтината работна ръка.
Докато в 1880 г. Сливница имала 1106 жители, в 1934 г. те са 3676, а 1985 г. – 8755, а през 1992 г. – 8468 жители. Сливница е средище на община. Бързото и развитие се дължи на индустриализирането и обявяването и за околийско средище, а по-късно и за град/1964 г./. Промишлената структура на Сливница се разкрива най-ярко със завода за фазерни плоскости /1968 г./. Работи се с дървесина от Велинградско, Пещерско, Тетевенско и др. Второ по значение предприятие е “Хладилна мебел”, което е във връзка с редица фабрики в София. Добивът на вар унаследи старите предприятия, но техниката се модернизира. Тук ежегодно се добиват десетки хиляди тона негасена вар за нуждите на София. Голямо значение придобиха и каменните кариери от рида Козяк. В Сливница работят и няколко предприятия на месната промишленост.
Селското стопанство е със зърнено-фуражна и животновъдна насоченост. Отглеждат се пшеница, фуражни култури, а също така овце и се угояват телета.
Сливница бързо се благоустроява с оглед и на международия път София-Белград. В града са оформени зони на промишлеността, на транспортния възел, административно-търговска и жилищна. Жилищният фонд е изцяло обновен. Има техникум за двигатели с вътрешно горене, паметник в чест на боевете по време на Сръбско-българската война 1885 г.