Симеоновград е разположен на двата бряга на река Марица недалеч от вливката в нея на река Сазлийка, на 100-200 м надморска височина. Отстои на 32 км източно от Хасково, на 23 км югоизточно от Димитровград, на 13 км северозападно от Харманли, почти на половината разстояние между Пловдив и Одрин.
Градът е наследник на средновековната станция на международния път Белград-София-Истанбул, известна с името Констанция. Открити са развалини от нея, датирани от VI-VII в. – славянски, и от VII-VIII в. – прабългарски. Влязло е в пределите на славянобългарската държава. Сведения за града дават летописецът Теофан Изповедник и арабският географ Идризи. Споменава се и при похода на кръстоносците на Фридрих Барбароса. През турско време тук е имало селище с име Айвали /Дюлево/, което турците нарекли Сеймен. То имало задача да пази пътищата за Пловдив, Стара Загора и Одрин.
След построяването на жп линия от Цариград в 1873 г. гарата бива застроена между Сеймен и близкото село Търново. Селището започнало да се нарича с двойното име Търново-Сеймен, а гарата му Златидол. Две години по-късно гарата става жп възел с откриване на жп линия за Нова Загора и Ямбол.
През 1929 г. по случай 1000-годишнината на цар Симеон Велики, градът получил името Симеоновград. През 1947 г. когато селищата с “царски имена” са преименувани, градът бе наименуван на Марица, съвсем неудобно и немотивирано дублиране на името на реката. От 1988 г. отново е върнато името Симеоновград. Селището включи гара Злати дол и село Йорданово.
През XVII и XVIII в. населението на селището се е занимавало с животновъдство. След кърджалийските грабежи се развиват занаятите и търговията. След Освобождението се откриват маслобойни, мелници по р. Марица и филатурни на базата на широко застъпеното бубарство.
Симеоновград има много плодородно землище. Освен зърнени храни се отглежда-тютюн, памук, зеленчуци, грозде. Част от земите се напояват.
Транспортът е улеснен от жп възел, който е в три посоки – Пловдив, Генерал Андреево и Нова Загора. Шосейни пътища водят към Хасково, Харманли, Стара Загора, Нова Загора и Димитровград. Населението на града възлиза на 8817 жители.
През миналия век тук е имало пристанище на река Марица. При високи води със салове и ладии се спускали стоки към Одрин. Запазени са Маазите /складове Когрова и Банева/ както и следи от пристанищните стени, където се завързвали саловете и ладиите.
Забележителности около Симеоновград
Музей на тракийското изкуство
Александровска гробница