На 5 км северно от село Ключ, Благоевградско там, където последните ридове на Беласица се срещат със стръмните склонове на планината Огражден, върху невисок хълм се издигат руините на Самуиловата крепост. . Това е една от най-странните планински крепости в българските земи. Три землени вала, пред които са прокопани ровове, ограждат територия от около 8 дка. Единственият градеж от камък е една кула, която фланкира входа на най-вътрешния вал. В заграденото пространство досега са проучени над 40 жилища — полуземлянки, опожарени при военни действия. Керамичният материал, намерен при археологическите разкопки, е съставен изключително от раннобългарска керамика, характерна за периода IX—X в. По-стари материали тук не са открити.
Тези особености на крепостта при село Ключ и датировката на намерения археологичен материал сочат, че крепостта е възникнала и съществувала в определен кратък период от време и е изпълнявала конкретна отбранителна задача. Историческите писмени извори за разлика от много други случаи тук сочат с необикновени подробности събития, предизвикали изграждането и гибелта на тази крепост. С нея е свързано едно от най-драматичните събития в българската история, разиграло се през 1014 г., когато титаничният двубой между двата вечни съперника — България и Византия , продължил няколко десетилетия, достигнал своя апогей. Византийският император Василий II Българоубиец предприел поредния си поход, чиято цел била завладяването на големия български административен и политически център по това време Охрид. От своите съгледвачи в Константинопол (Истамбул) българският цар Самуил узнал за похода и заповядал на управителя на крепостта Перник Кракра да прегради долината на река Струмешница между планините Беласица и Огражден. Кракра изпълнил заповедта, изграждайки според някои византийски автори дървена стена — за по-трайни строежи нямало време — именно при село Ключ. Вероятно тази дървена стена трябва да се идентифицира с най-вътрешния землен вал, където е открита сложна система от дървени греди. Тук била дислоцирана 15-хилядна българска армия, която на 29.06.1014 г. приела основния удар на византийците. Писмените извори изрично отбелязват, че този отряд не е бил съставен от елитните части на българската войска, които вероятно са защищавали други важни направления. Византийците първоначално не могли да преодолеят добре организираната отбрана на българите и понесли значителни загуби. Обаче един византийски отряд успял да обходи от юг Беласица и през стръмните и труднопроходими склонове неочаквано се спуснал в тила на отбраняващата се българска армия. Изненадани, българите били разбити, 14 хиляди войници били взети в плен, а цар Самуил с малък отряд едва се спасил. Независимо от претърпяното поражение той продължил съпротивата. Българските конни полкове, предвождани от Гаврил Радомир, , син на българския цар Самуил, пресрещнали настъпващата византийска армия и и нанесли поражение. Гаврил Радомир в личен двубой победил византийския предводител Вотаниат. Победата на император Василий II Българоубиец при село Ключ се обърнала в катастрофално поражение и той трябвало да бяга. В такива случаи след приемането на християнството през 863 г. българи и византийци обикновено освобождавали пленниците. Това дори било записано като правило във военните писмени документи (наръчници), тъй като съобразно християнската идеология християни не бивало да избиват пленени християни.
Това било спазвано винаги както от българи, така и от византийци. Василий II обаче наредил при освобождаването на пленниците те да бъдат ослепени, като на всеки 100 души се остави едноок водач — мярка, неприлагана дотогава дори и във варварските държави. Скръбното шествие на завърналите се ослепени самуилови войници покосило живота на цар Самуил (6.X. 1014 г.).
Днес Самуиловата крепост и районът около нея са превърнати в национален парк музей. В началото на хълма е сградата на музейната сбирка, в която са показани много археологични материали от времето на трагичните събития, а пред нея е внушителният паметник на цар Самуил и неговите войници, израз на преклонение и признателност към техния подвиг за отстояване на националната независимост на българската държава. На билото на хълма, там, където е била наблюдателната кула на укреплението, осигурявала визуална връзка с всички сектори на отбранителната система, са издигнати четири 24-метрови пилона. До тях са разкрити основи на жилища и стопански постройки на раннобългарското селище от типа землянки и полуземлянки, като най-голямата и най-добре запазената от тях е поставена под защитен полупрозрачен покрив.
Възроден е още един паметник — символ на непокорния български дух, свято за всеки българин място.
Село Ключ се намира на 18 км западно от гр. Петрич, Софийска област. Крепостта се намира на 5 км северно от селото, като до нея води асфалтов път. Недалеч от Петрич може да се посети вулканският конус Кожух — угаснал вулкан, прорязан от река Струма. В подножието му в м. Рупите извира гореща минерална вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва в изградената инсталация за промишлено култивиране на водорасли. По склоновете се срещат редки влечуги и растения, някои от които са включени в Червената книга на България. Част от територията на Кожух е обявена за защитена местност. Интерес представлява скалната църква, издълбана във вулканска скала в м. Пантелей.