Крепостта Перперек заема билната заравненост на висок скалист връх на 2 км южно от село Горна крепост, Кърджалийско. По застроената си площ — повече от 12 хил. м2, тя се нарежда сред най-големите родопски крепости. При археологическите разкопки в нея са разкрити основи на помещения и свързващите ги стъпала — всички издълбани дълбоко в монолитната скала, върху която е построена крепостта, група от 15 скални гроба, сходни с някои от гробовете край Плиска и Преслав, както и част от основите на крепостните стени. Частично е запазена и една осмостенна кула — висока 8 м над терена, която е охранявала южния вход на крепостта. Вероятно кулата е била триетажна, като изкачването на нея е ставало по вътрешна дървена стълба, следите от закрепването на която са запазени. Най-отгоре са били бойната платформа и бойниците. На 4 м от кулата е един от входовете на крепостта, който е от типа потерна — широк е 1,1 м. В северния край на Перперек е запазен още един вход от същия тип, но изсечен в голяма скала.
Крепостната стена е изградена от добре обработени каменни блокове с правоъгълно лице и големи размери. След 5—6 реда такава зидария следват редове от по-лошо обработени камъни, които оформят лицевата зидария, а вътрешността на стената е запълнена с необработени камъни и баластра. Спойващият разтвор е от бял хоросан.
В Перперек е запазено и водохранилище, издълбано в монолитната скала. То има размери 12×5 м и дълбочина 6 м и е едно от най-големите водохранилища от този тип в родопските крепости.
В сегашния си вид Перперек очевидно е построен през средновековието, но някои паметници в оградената от крепостните стени площ свидетелстват, че на този планински връх е имало живот още по времето на траките. Жертвените площадки, улеи, вани, изсечени стъпала и ниши подсказват, че тук е имало тракийско светилище. Няколко коритовидни скални гроба, различни от средновековните, също напомнят за траките — подобни гробове има на много места в Източнородопския масив и техният тракийски произход не буди съмнение.
Но скалите на Перперек крият и друга тайна. Върху тях са открити многобройни рисунки графити, врязани с помощта на тънко острие. Те представляват човешки фигури, триъгълници с вписан кръст, особени геометрични фигури, известни под названието „дами”, символични човешки обувки и други изображения, свързани с религиозно-езическите представи на прабългарите. Прабългарският характер на рисунките не буди съмнение — всички те имат аналогии с паметници от Североизточна България, чиято датировка е безспорна. Явно след създаването на българската държава тракийското светилище било превърнато в прабългарски култов център, а върху него по-късно бил изграден средновековният Перперек.
Освен от Георги Акрополит, който споменава Перперек между родопските крепости, подчинили се доброволно на Михаил Асен през 1254 г., понеже жителите им били „единородци с българите”, крепостта е спомената и от Йоан Кантакузин във връзка със събития, отнасящи се към средата на XIV в. Използвайки междуособната война между византийски групировки, българският цар Иван Александър според Кантакузин се опитал да си възвърне родопската област. Той изпратил войски, които да подчинят родопските крепости, но още преди те да пристигнат, Перперек приела изпратения от цар Иван Александър архонт (управител) и изразила готовност да приеме и български гарнизон.
От едно сведение става ясно, че Перперек през XIII в. е бил седалище на епископство, а от други споменавания може да се предположи със сигурност, че Перперек е бил укрепен град. Кога и при какви обстоятелства е престанал да съществува, не е известно, но един документ за продадена като робиня „българка от Перпераки” показва, че това вероятно е станало при завладяването на България от османските нашественици.
Село Горна крепост се намира на 15 км от Кърджали. . Перперек отстои на 2 км южно от селото. До крепостта води широка удобна пътека, по която разстоянието до Перперек се изминава за 20 мин. Край с. Бели пласт (по шосе на 10 км) може да се види природната забележителност Каменните гъби — причудливи скални образувания, изваяни от външните земни сили в меки вулкански туфи.