На 12 км североизточно от село Раждавица, Кюстендилска община, сред гънките на Конявската планина се издигат руините на крепостта Калето. Мъчно може да се предаде с думите цялата величавост на околната природа — стръмни скалисти склонове, набраздени от хилядолетните набези на стихиите или потънали в обятията на буйна храстовидна растителност, а в подножието им бързотечна Струма реди извивка след извивка.
Крепостта заема малък скалист връх, зяобиколен от три страни от реката. Крепостните стени следват очертанията на терена и заграждат площ около 1,5 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан и са осигурявали надеждна защита на обитателите. В оградената от крепостните стени площ са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула, която принадлежи към така наречените донжони — самостоятелно укрепени сгради вътре в крепостите, които са изпълнявали както наблюдателни, така и жилищни функции. Подобни кули донжони са рядко явление в българското средновековно фортификационно строителство и представляват изключителен интерес.
Археологическите проучвания на крепостните стени и сградите сочат четири строителни периода. Най-ранните строежи са от IV— VI в. — една жилищна и една стопанска постройка, при които са намерени многобройни фрагменти от глинени лампички, гърнета и паници, както и устия и дръжки от стъклени чашки.
Вторият строителен период е IX—X в. и е маркиран от значително количество керамични фрагменти от съдове с характерна врязана линейна и вълнообразна украса, както и от останки от жилища, градени с плет.
Крепостната стена, седемстенната кула и църквата са от XIII—XIV в. и се отличават със солидния си градеж. При изграждането н стените на кулата е използвана вътрешна сантрачна система — дървени греди, служещи за подравняване на редовете на зида. Кулата е била отделена от останалата част от крепостта със зид, претърпял значителни разрушения. От южната му страна личи вход, който е опожаряван и преустройван три пъти.
От четвъртия строителен период е запазена само една сграда с правоъгълен план. Особеностите на градежа и показват, че е строена след XV в., а намереното в нея съкровище — колективна находка на 36 златни и сребърни предмета (обици, пръстени, накити за глава и моне ти, сечени от 1500 до 1666 г.), свидетелства, че сградата е ползвана до края на XVII в.
Сградата, строена след XV в., и намереното в нея малко съкровище хвърлят известна светлина върху съдбата на Калето след падането на България под османско владичество. Очевидно Калето не е било разрушено, а оставено под властта или на спахия християнин (последните проучвания сочат, че почти една трета от спахиите в западнобългарските земи са били българи християни), или на самото население, натоварено с военни задължения към османската власт — например охрана на проходите. Най-вероятно крепостта е разрушена в края на XVII в. поради масовото участие на местното население във въстанието на хайдутина Карпош, който, възползвайки се от разгрома на османците при Виена и Белград, провъзгласил в този край възстановяването на българската държава — един все още малко известен акт от българските освободителни усилия през XVII в.
Село Раждавица се намира на 15 км северно от гр. Кюстендил при излаза на река Струма от живописния Земенски пролом. Крепостта отстои на 12 км от село Раждавица навътре в пролома. Най-удобен изходен пункт за посещение на Калето е спирка Полска Скакавица на жп линията София—Кюстендил, която се намира в средата на Земенския пролом. В околностите на крепостта могат да бъдат посетени Полско-скакавишкият водопад, висок 60 м, и причудливите скални групи, изваяни от външните земни сили — Самотворските кукли, Сарая, Гълъбинските скали и др. Недалеч е и средновековният Земенски манастир, в чиято църква са запазени стенописи от 1354 г.