Крепости Милеоните

Непосредствено на север под централното било на Странджа текат четири реки, които на сравнително малко разстояние между селата Факия и Голямо Буково се сливат в пълноводната Факийска река и образуват сравнително широки за обичайния странджански релеф до­лини.

В този район има няколко твърде интересни крепости. Най-голяма­та от тях се намира на висок и стръмен връх над с. Голямо Буково, заобиколен от три страни от Факrxска река и вливащата се в нея река Сарпасан дере. Малкото плато на върха с приблизителни размери 150 х 150 м, т. е. около 15 дка площ с неправилна елипсовидна форма, е оградено от широка до 1,8—2 м стена. Тя е изградена от продълго­вати нееднакви блокове в неправилни редове, споени с розов хоросан. Стената е запазена на височина до 5—6 м, като двете и лица са добре оформени, а пълнежът между тях е от дребен ломен камък. Входът е разположен откъм достъпната западна част и е фланкиран от правоъгълна кула.Разкопки в крепостта не са правени: На повърхността се намират много фрагменти от сграфито керамика (XIII—XIV. в:).

Северозападно от Факия върху невисок хълм се намират останки от друга крепост с площ от 2 дка. Изградена е от ломен камък, споен с бял хоросан, и до неотдавна е била запазена, но сега е разрушена до основи.

Североизточно от с. Горно Ябълково, върху доминиращ над окол­ността хълм, се намира Алмалийското кале. Крепостната стена е из­градена от ломен камък, споен сронлив бял хоросан, и обгражда по­чти кръгла заравненост с диаметър 90 м. На 3—4 м от тази стена е изградена втора, като и двете стени са запазени едва до 0,3—0,4 м над земната повърхност. В североизточния край на крепостта личи поправка на разрушен участък от стената също с ломен камък, но спойката е от по-здрав бял хоросан. На повърхността има отделни фрагменти от средновековна керамика.

Югозападно от с. Горно Ябълково на вр. Кервансарай се намират останките на напълно унищожена крепост с площ 2—2,5 дка. Сред местното население е известна под името Шавово кале.

Югоизточно от с. Голямо Буково, на връх, заобиколен от Караевренската (Близнашка) река, се намира друга крепост, чиято стена загражда пространство 6—7 дка. От стената са запазени над земната повърхност незначителни участъци, но и от тях личи, че лицата и са били добре оформени от дялани блокове в правилни редове. Спойката е от бял хоросан, а дебелината на зидовете е 2—2,5 м. Известна е под името Кирово кале.

Югоизточно от с. Варовник на вр. Голям Близнак е рязположена друга голяма крепост. Тя е имала два входа — на северозападната и югоизточната страна, като вторият от тях е фланкиран от две чети­риъгълни кули. Стените на крепостта са разрушени до основите.
Недалеч от с. Близнак на вр. Калето са запазени следи от друга кре­пост с площ около 2 дка. И нейните стени са били изградени от ломен камък със спойка от бял хоросан, като сега са разрушени до основи.

Липсата на археологически разкопки в описаните крепости, разпо­ложени на площ около 40—50 км2, не позволява да се твърди с пълна сигурност, че те са съществували и действали едновременно и непре­къснато до XIV в. Но приблизително еднаквият начин на градеж и фрагментите от керамика, които се намират сред очертанията им, да­ват достатъчно основания да се предполага това. Нещо повече, редица съображения, които ще изложим в следващите редове, позволяват те­зи крепости да бъдат отъждествявани с групата крепости, известни от писмените извори с името Милеони.

В мирния договор, сключен между България и Византия през 717 г.,но който всъщност възстановява статуквото от 705 г., т. е. отстъпването на областта Загора на България, се казва, че границата се установява при „Милеоните в Тракия”. Милеоните, явно група укрепени селища, чието име не се среща повече в писмените извори, бяха лока­лизирани в миналото от някои учени с крепостите на Бакъджиците и Манастирските възвишения. Но ако се приеме тази локализация, по същество това би означавало да се твърди, че е определена граница между българи и ромеи в западна посока, а без внимание е оставено най-важното направление — южното за България, съответно северно­то за Византия. Затова Милеоните бяха потърсени и около странджан­ските села Горно и Долно Ябълково, чиито стари турски имена Алмалий са пряк превод на гръцкото Милеон (Ябълково).

Всъщност името Милеони се среща още веднъж във формата Месомилеони (в свободен превод „територия между селища с името Ябълково”). Става въпрос за употребата на това име в житията на Григорий Синаит и неговия ученик патриарх Теодосий Търновски, на­писани от византийския патриарх Калист през 1364 г. Около 1326— 1328 г. Синаит чул за някакъв славен пустинник Амирали, който жи­вял в област между гърците и българите, наречена Парория в Месомилеон. С няколко ученици Григорий Синаит потеглил от Цариград с кораб, слязъл в Созопол и оттам се отправил към Месомилеон и се заселил при Амирали. Скоро обаче отшелниците се скарали помежду си, а и в тези погранични места се скитали много разбойници, които обирали исихастите отшелници. Синаит се преместил в една близка планина Катакекриомени (рида Босна), но разбойниците го тормозе­ли и тук. През 1332 г. с посредничеството на дошлия тук от манастир в Сливенския Балкан Теодосий Търновски братството получило дарове от цар Иван Александър — „имот и добитък”. Изградена и укрепе­на била кула за отбрана срещу разбойниците. Така възникнал Парорийският манастир, който в шестдесетте години на XIV в. обаче бил “напуснат от братството поради зачестилите походи в областта на османски грабителски отряди. Според житието на Ромил Видински мо­насите били предупредени за надвисналата опасност от кастрофилакса на най-близката ромейска гранична крепост Скопело.

Всъщност последното сведение дава възможност да се отъждествят съвсем точно Милеоните от договора в началото на VIII в. и Месомилеон, споменаван през XIV в., в територията на четириъгълника между селата Голямо Буково—Факия—Горно Ябълково—Близнак, като ридът Катакекриомени е вероятно рида Босна.

Отъждествяването на Милеоните с крепостите в района на селата Горно Ябълково, Долно Ябълково и Алмаджик налага и преразглеждане на въпроса за местонахождението на прочутия Парорийски ма­настир.

Локализацията на крепостите, наричани от византийците Милеони­те, поставя отново и въпроса за южната граница на средновековна България, която очевидно е установена по централното било на Странджа още през 705 г. и официално призната от Византия със споразумението между Тервел и Юстиниян през същата година и с договора от 717 г. Именно, основавайки се на тези междудържавни споразумения, използвани като легитимна база за териториални претенции, българските държавни владетели настояват за предаването на Странджанската област и Южното Черноморие на България при временната им загуба не само през епохата на Първата, но и на Втората българска държава. Такива искания правят хан Крум през 812 г., Борис I през 864 г., Константин Тих през 1268—1272 т., Светослав Тертер през 1304 г., Михаил Шишман през 1323 г. и Иван Александър през 1331 г.

При посещение на 7-те крепости, известни с общото име Милеони­те, за изходен пункт служат градовете Грудово и Болярово, Бургаска област. Необходим е открит лист.