Крепост Перник

Крепостта Перник заема платовидната заравненост на хълм, нари­чан от местното население Градо, на десния бряг на река Струма над днешния град Перник . По-удобно място за защита на населението на плодородното Пернишко поле едва ли би могло да бъде намерено — хълмът е невисок, което елиминира неблагоприятните климатични ус­ловия на високите планински върхове, а от друга страна, стръмните на места отвесни скалисти склонове го правят удобен за защита при вражески нашествия.

При проведените археологични разкопки в Перник бе установено, че мястото, върху което е изградена крепостта, е било заселено още в древнотракийската епоха, но по-късните градежи са унищожили почти напълно следите от строежите и битовата култура на тракийските за­селници. Малко са и следите от селището и укреплението, издигнато на същото място през IV—VI в. пр. н. е. По-късно върху хълма се за­селват славяните — от тях са открити останки от жилища.

През 809 г. хан Крум завинаги присъединява долината на Горна и Средна Струма към българската държава. Както личи от прабългар­ското име на воеводата на Перник Кракра, верен на една държавна стратегия, владетелят на българската държава е изпратил в Перниш­кото поле заселници прабългари. И, разбира се, взима мерки за защи­та на населението, като възстановява, укрепва и изгражда много нови крепости — сред тях е и Перник.

Построената през IX в., вероятно между 809 и 815 г., крепост е заемала цялата заравнена площ на хълма — около 50 дка. Крепостна­та стена следва очертанията на платото и има обща дължина 790 м. До края на съществуването на крепостта по различни причини — по­вреди при военни действия, разрушения от природни бедствия и про­мяна във възгледите за отбраната и, в нея са правени редица преуст­ройства, като се разграничават ясно два строителни периода — IX— XI и XI—XII в.

Крепостната стена от IX в. е изградена от грубо обработени варо­викови камъни, споени с бял хоросан. Запазена е на височина до 2,70 м. В строежа и вторично са били използвани квадри от старата древнотракийска стена. На места основите и на дълбочина до 0,7 м стъпват върху останките от тракийски и византийски сгради. Интерес­но е, че в нито един участък основите на стената не достигат до здрава почва или скала — това свидетелства, че крепостта е построена набър­зо, в епоха на несигурност и военни действия. Такива са точно години­те между 809 и 815.

Входът на крепостта е бил от север, но е силно разрушен от по-късен строеж върху него. Проходът на портата с ширина 4,25 м е бил фланкиран от две стени, издаващи се както навън, така и навътре в куртината. Вероятно портата е била засводена, както и други известни от това време порти, характерни за ранното българско крепостно строителство. Втори, по-малък вход от типа потерна с ширина 1,15 м е осигурявал от запад достъп до р. Струма.

Пак през този период стената е била фланкирана и с четири правоъ­гълни кули с различни размери и с градеж, еднакъв с градежа на стена­та. Най-голямата от тях е с размери при основата 7,75 х 3,5 м. Тя е свързана конструктивно със стените на една голяма гражданска пост­ройка в крепостта и е разположена в нейната най-недостъпна част. Това е дало основание на изследователите на крепостта да предполо­жат, че става въпрос за отбранителен комплекс — резиденция на не­йния управител.

Силно земетресение през третата четвърт на XI в. причинило силни разрушения на крепостната стена — на места до основи, което е нало­жило тя да бъде възстановена. Това е направено с обикновен ломен камък, споен с бял хоросан. Преустроена била и главната порта. Сега проходът и (със запазена ширина) бил защитен от два бастиона с раз­лични размери. Портата била затваряна, както личи от запазените отвори в прага, с двукрилна врата. Потерната също била разрушена от земетресението, но на нейно място била изградена стена. На друго място в западната крепостна стена била отворена нова порта с разме­ри и устройство, подобни на главната порта, т. е. Перник през XI— XII в. имал две порти с еднакво устройство.

В Перник са разкрити и основите на десетки жилища — от VIII до XII в., — пещи, обществени постройки и девет църкви, като всички сгради са значително разрушени.

Тази археологическа картина в крепостта Перник изяснява една, ма­кар и не толкова често срещана, но все пак обичайна за някои планин­ски крепости съдба. Очевидно възникнала като крепост убежище, тя е запазила тази своя функция и в античната, в ранновизантийската и в раннобългарската епоха. Поради определени причини, най-вече по­ради настаняването в нея на висш военно-административен български управител през IX в., тя е прераснала в малко укрепено градче, пре­живяло сравнително безбурно византийското нашествие. И затова толкова по-странна изглежда съдбата му в края на XII в. — населе­нието му внезапно напуснало крепостта, а не е било избито или прого­нено насилствено, тъй като археологическите данни не свидетелстват за пожари, избивания, грабежи или разрушения от военни действия.

Всъщност какво се е случило? За да отговорим на този въпрос, необ­ходимо е да разгледаме наличните писмени и археологически данни.

Името на Перник се среща за първи път в житието на Иван Рилски, където се казва, че преди да се установи в Рила , светецът живеел в пещерите край тази крепост, т. е. към средата на X в. Перник вече е съществувала. В подкрепа на това мнение се явява и откритият в Пер­ник единствен засега у нас сребърен печат на цар Петър. Печатът е скрепявал официално писмо на българската царска канцелария до уп­равителя на крепостта и се явява още едно доказателство, че крепост­та Перник през X в. е вече център на военно-административна област и има градски характер. Фактът се потвърждава още и от описанията на българо-византийските войни по времето на цар Самуил, цар Гав­рил Радомир и цар Иван Владислав, направени от византийски автори. Според тях тук през цялото това време резидирал Кракра — дясната ръка на посочените български владетели в титаничната им борба с император Василий II. През 1004 г. Перник издържал, без да бъде превзет, една дълга обсада, като под стените му загинали хиляди ромеи. През 1016 г. Василий II обсадил отново Перник в продълже­ние на 88 дни, но Кракра отблъснал всички атаки и дочакал помощ от цар Иван Владислав, а византийският император бил принуден да се спасява с бягство. Едва след героичната гибел на цар Иван Владис­лав в битката при Драч, когато почти цяла България капитулирала пред Византия , Кракра се съгласил да се подчини (през март 1018 г.). Византийският хронист от това време съобщава, че освен Перник на Кракра били подчинени още 35 крепости в областта. Така крепостта била запазена от разрушения, а управителят и останал на власт, за­пазвайки си административните функции над определена област — свидетелство за това е големият брой печати на византийски чиновни­ци, открити в крепостта. Според разказа на Ана Комнина през 1094 г. в Перник потърсил убежище Никифор Диоген, висш византийски сановник, опитал се да детронира император Алекси I Комнин.

На 14. VIII. 1189 г.покрай стените на Перник преминали кръстонос­ците от III кръстоносен поход, но не успели да го превземат. Малко след това обаче сръбският крал Стефан Неман нападнал югозападни­те византийски предели. Неизвестно защо гарнизонът, администра­тивният управител и населението на Перник се изтеглили без бой, от­насяйки имуществото си. Крепостта запустяла и под въздействието на времето и природните стихии започнала да се разрушава. Няколко години по-късно областта била освободена и включена отново в гра­ниците на България, но крепостта повече не била използвана. Този факт предизвиква учудване, тъй като в близост до нея, в подножието на хълма, възникнало голямо открито селище със същото име — Пер­ник, чиито жители по принцип също са имали нужда от крепост убе­жище. Най-вероятното обяснение се крие в обстоятелството, че от 1189 г. до идването на османските завоеватели в края на XIV в. до Пернишката област, както и в Софийското поле, вражески войски не са достигали.

Крепостта Перник се намира на десния бряг на р. Струма, непосредствено над крайните къщи на днешния гр. Перник, при изхода на пътя за Радомир.