Никопол е най-малкият български дунавски град с 4914 души населениие. Разположен е край Дунавския бряг върху няколко хълма. Отстои на 597 км от дунавското устие, на 55 км от град Плевен и на 4 км от Черквица, крайна гара на жп линията от Ясен. Средната надморска височина на града е 196 м. Наследник е на античните селища Секуристка /останки по пътя към Църквица/ и Никополис, което значи “град на победите”. Наречен е така от византийския император Ираклий в чест на победата му над персите през 639 г. Римо-византийската крепост Туриса на отсрещния дунавски бряг, заедно с
Никопол били разширени от българите, като Туриса получила имената Малък Никопол и Холъвник. Днес това е румънският град Турну Мъгуреле. От тук се осъщестявала връзката между земите на българското царство от двете страни на река Дунав.
Никопол бил последната твърдина на Търновското царство, отбранявана от цар Иван Шишман. Тук той паднал в бой срещу турските нашественици. За това завоевателите нарекли града Кючук Стамбул /Малък Цариград/ и го запазили като главен военно-крепостен, административен и пристанищно-търговски център.
За развитието на корабоплаването, корабостроенето и други дейности, свързани с реката, говорят данните за заетостта на много лица като гемиджии, калафатчии, дърводелци-корабостроители, въжари, мартолоси /пазачи на границата/, гьолджии /рибари/ и др. Турският пътешественик Евлия Челеби в “Тарахи Зеях” /”Записки на пътуващия”/ пише, че в Никопол имало 16 чешми и две калета /крепости/ – Туна /Дунав/ кале и Печ. В Новото кале имало казарми за 20 000 низами. В редица карти от XVIII в. Никопол е изобразен като най-голям град и крепост в долния Дунав. Много добре е запазена една от вратите на крепостта, наречена Шишманова порта.
Името на Никопол е свързано с много битки, имена на владетели, но времето не е било благосклонно към тях, както към двама най-обикновени граждани на града – римския финансов прокуратор Фронтона и неговата рано починала съпруга Елия. Те живели по времето на Марк Аврелий /161-183 г./. В трогателна епитафия фронтон излял в рими върху каменния саркофаг мъката си по Елия. Трогнат от надписа, вграден в чешмата Сютлийка /Елия/, археологът Дижарден поставил преди век и половина втори надпис. Сега към чешмата Елия води хубава алея. Други забележителности на град Никопол са: църквата “Св. св. Петър и Павел” от XIII в., надгробният надпис в къщата на Цвятко Смолянов на автора на “Абагар” – първата печатана на кирилица книга, дело на католически епископ Филип Станиславович, починал през 1654 г. Книгата е издадена в Рим през 1651 г. В Никопол е живял Т. Балина – един от ръководителите на Търновското въстание от 1598 г. Запазена е къщата, в която се е укривал Васил Левски на път за Румъния, а на един хълм се издига паметник на падналите руски воини-освободители, предвождани от генерал Щудлер-Криденер.
От 1860 г. Никопол става станция на австрийските кораби. През периода 1910-1937 г. била изградена дълга кейова стена, но въпреки това пристанището не успя да възвърне миналата си слава. Товаропотоците се насочват към пристанище Сомовит.
На 500 м източно от града /където е Рибната база/ край Дунавския бряг има останки от някогашно скално манастирче.
Забележителности около град Никопол
Скалната църква
Никополската крепост
Кръстокуполната църква “Св. св. Петър и Павел” /13-14 век
Къща-музей „Васил Левски“