Маджарово е нов миньорски град /1974 г./ в Североизточните Родопи. Разположен е по десния бряг на река Арда, недалеч от язовир Ивайловград, при надморска височина 220 м. Отстои на 61 км югоизточно от Хасково и на 48 км южно от Харманли. Носи името на Димитър Маджаров – боец на Илинденско-Одринското революционно движение. До 1934 г. се наричало Ятаджик. До 1952 г. Дупница и след това Маджарово.
Релефът на градската територия е среднопланински и е силно разчленен от река Арда и нейните притоци. Тук се чувства средиземноморското влияние, поради което зимата е къса, а лятото топло и сухо.
Маджарово възниква на основата на геологопроучвателното селище Дупница. Населението му се е занимавало със земеделие, като отглеждало слабо зърнени храни и то предимно ръж, ечемик и малко царевица. През 1946 г. е наброявало 214 жители, в 1990 г. – 2145 жители, в 1985 г. има 1995 жители, а в 1992 г.,- 1716 жители. Обявяването му за град е свързано с разкриването на рудниците и флотационната фабрика за добиване на оловно-цинков концентрат.
Маджарово е седалище на община. Тук се отглежда предимно тютюн, памук и фасул. Зърнопроизводството и животновъдството са слабо застъпени.
Градът е свързан с шосето Любимец-Ивайловград и шосето до Харманли. Маджарово е в процес на благоустрояване. Отделните му зони са свързани с мост над река Арда. В местността Хисаря са открити останките от най-голямата тракийска крепост в сегашните български земи.