Боянска църква

Боянската църква се намира в подножието на Витоша и представлява изключително интересна и ценна старина. В архитектурно отношение тя е съставена от три разно-временни части. Най-старата и най-малка част е строена към началото на XI век, за което свидетелствува нейният архитектурен тип — псевдокръстовидна, куполна църква и останките от най-старите стенописи, изпълнени в класически византийски стил — плоски, строго канонични фигури на светци, рисувани в светли цветове на тъмен фон.

През 1259 г., както неоспоримо говори запазеният в долния етаж на средната част надпис, е пристроена дву­етажна сграда чийто долен етаж е трябвало да послужи за гробнично помещение на болярина, ктитор на църквата, а горният е бил дворцов параклис от XIII в. Средновековният майстор е успял да създаде от втората част едно органично продължение на първата църква.

Третата част на Боянска църква е градена през средата на XIX в. със средствата и за нуждите на местното населе­ние с цел да се разшири вътрешното пространство. Тя няма архитектурна и художествена стойност.

Най-забележителното в Боянска църква са стенописите от 1259 г., покривали някога стените на двата етажа на втората част и представляващи втория слой в първата църква. Стенонисната украса обаче в парак­лиса от XIII в. е почти напълно унищожена.

Живописта на първата църква е на долния етаж, на втората е разположена според единна система — т. нар. „пантократорска система”. В целия начин на подбор и разпределяне наотделните сцени, както и в тяхното художествено разпределяне, художникът си е позволил свобода, в която проличава един майстор с голям талант и култура, с дълбоко познание на канона,но и с вярно и наблюдателно око, възприемащо околната среда, с будна мисъл и съзнание, които са осмислили и свързали религиозната мистика и реалната действителност. Стенописите са дело на творец, чието име е останало неизвестно.

От многобройните сцени и образи (на брой общо 89), сътворени от майстора и неговите ученици, особено интересни са следните: в първата църква образите на така наречените военни светци, обикалящи в един ред най-долу църквата. Художникът ги изобразява като изящни статуарни фигури с облеклата на съвременните нему български средновековни воини. Техните ризници, въоръжение, наметала и пр. са рядко ценен етнографски материал, а лицата им са една разнообразна портретна галерия от хора с различен характер и възраст, но всичките са подчертано български народностни типове.

Интересна сцена в тази част е „Тайната вечеря”, в която намираме редица типично български битови елементи — бял месал на черни раета лежи в скута на апостолите, храната на софрата е простонародна българска — чеснов лук, ряпа, хляб, риба. Тези елементи, както и облеклата на военните светци и всички надписи, придружаващи стенописите от XIII в., които са на чист средновековен български език, по безспорен начин свидетелствуват, че боянският майстор е българин и при това човек от народа.

Едно прекрасно творение на художника е „Христос Евергет” (благодетел), което е буквално едно ново виждане ма майстора — за него Христос е олицетворение на всичко най-красиво, умно, човешко, земно и същевременно духовно възвишено.

Трябва да споменен още два образа на Христос — детския образ от сцената „Мадоната с детето”, поставен в люнета над вратата към най-старата част от църквата. Това е едно малко, хубаво детенце, каквото можете да видите у европейските ренесансови творци значително по-късно, Вторият Христос—Христос сред книжниците в храма в Йерусалим, е дванадесетгодишен юноша ;с цялата свежест и нежност на тази възраст. Образът е изпълнен в нежна охрова гама, лицето е моделирано чрез фина светлосянка.

Особено богата душевност майсторът е вложил в изображението на свети Ефрем, поставен на северната степа на втората църква. Образът, изписан само в два тона черно и в няколко тона охра, е изключително изразителен. Най-интересното в него са „всевиждащите очи”, следващи посетителя от която и страна да ги погледне.

Едно от най-големите постижения на боянския майстор са четирите портрета—на ктиторите (севастократор Калоян и жена му Десислава) и на българския цар Константин Асен и царица Ирина. Образите са из­писани с много високо художествено майсторство, с голям талант и разбиране. Представени са хора с раз­лични характери, чувства и мисли. Изображенията ни дават ценни данни за официалното дворцово облекло през XIII век.

Стенописите в Бояна доминират през целия XIII в. по своето естетическо значение. Изкуството на боянския майстор е най-блестящият връх в развитието на българската и балканската средновековна живопис. Боянският майстор ни е оставил богата портретна гале­рия на нашето средновековно общество. Портретното индивидуализиране представлява начало на реализма. Художникът дава своя съществен принос и в рядко труд­ния жанр — детския портрет.

Боянският майстор взема своите прототипи от заобика­лящата го действителност. Той въвежда славянските народностни типове в стандартизираната византийска иконография.

Много от особеностите на боянските стенописи произтичат от интереса на боянския майстор към човека и човешките преживявания. Всъщност това е сюжетът на боянските стенописи. В този смисъл в тази още твърде ранна епоха действителността става обект на неизвестния живописец.

Изтъкнатите изключителни заслуги на боянския май­стор не са случайни. Те са резултата на една много ви­сока българска средновековна обща култура и няколко-вековна живописна традиция.