Град Лясковец история и забележителности

Град Лясковец е разположен върху северния склон на Арбанашкото плато от Тър­новските височини, на 180-256 м надморска височина, на 2 км от главния път София-Варна, на 2 км от град Горна Оряховица, на 8 км от Велико Търново. Гара е на жп линията Горна Оряховица-Елена.

Споменава се за пръв път в турски документи от 1538 г., според които градът е обявен за вакъф. Поминък на лясковчани е производството на зърнени храни, бубарс­тво, лозарство и особено градинарство. От 1863 г. има два градинарски еснафа, а от 1889 г. градинарско дружество. Името на града се свързва с леска. През миналия век много лясковски градинари, както и такива от Горнооряховско, отиват на работа в странство – Сърбия, Влашко,Русия, Австро-Унгария, та чак в Германия и Франция.

През 1880 г. Лясковец е наброявал 6423 души, през 1934 г. – 6020, 1975 г. – 9336, 1985 г. – 9866 и през 1992 г. – 10 048 души.

Силно е развито градинарството, като се създават и внедряват нови сортове пипер, лук и други зеленчуци. Уредени са животновъдни ферми.

През 1930 г. е построена жп линията Горна Оряховица-Лясковец, до 1951 г. до Златарица и през 1974 г. до Елена.

Забележителности около Лясковец
Лясковец е колоритен възрожденски град. Затова напомнят петте черкви с ценни икони и дърворезби на олтарите. Това са „Св. Атанас” /възстановена през 1835 г. след пожар/, „Св. Димитър” от 1724 г. /възстановена от майстор Никола фичев/, „Свети Никола”, „Свети Георги” и „Свети Василий” с часовник на камбанарията.

Запазени са много възрожденски къщи в цели улици, тесни с калдаръм, обграде­ни с каменни дувари, общо 79 къщи на пет улици. В Лясковец има исторически музей, Музей на градинарството, които е единствен по рода си в страната. В центъра на града е издигнат паметник на загиналите във войните.

На 2,5 км от Лясковец е манастирът „Свети Петър и Павел” /Петропавловският или Лесковски/ датира от 1186-1396 г. В него е бил дълго време Неофит Хилендарски-Бозвели, отсядал е много пъти Васил Левски. През 1874 г. тук Иларион Макариополски е основал първото бългаско духовно училище – Богословско училище „Свети свети Петър и Павел”. С него са свързани митрополит Климент Браницки /Васил Друмев/, Софроний Врачански, Георги Сава Раковски, Матей Преображенски, Бачо Киро, Доб­ри Войников и др. При земетресението през 1913 г. са пострадали много от построй­ките и черквата на манастира.