Пещера Леденика е образувана в северозападния – Стрешенския дял на Врачанската планина.
Входът на пещерата е оформен на дъното на Леденишкия увал, при надморска височина 830 м. Стръмни стълби водят към първата пещерна зала, наречена Предверието. От края на м. ноември до края на м. април тук температурата понякога се понижава до —16°. Тогава капещата от тавана вода се превръща в красиви ледени сталактити, сталагмити, колони, водопади, завеси.Облени от светлината на прожекторите, тези форми образуват ненагледната ледена украса, от която посетителят не би откъснал погледа си, ако не са студените трънки, които го полазват. С този лед е свързано и името на пещерата.
Нисък коридор, наричан Плъзнята, свързва Предверието с Малката зала. Тя има почти кръгла форма. През зимата и в нея се образуват много красиви ледени сталагмити.
Концертната зала има забележителна акустика. В нея са давани редица концерти.
На 18 м над дъното на Концертната зала е оформена малка заличка, наречена Хладилникът. В миналото тя е била използувана от бубарската станция в гр. Враца за съхраняване на бубеното семе. Тук в огледалната повърхност на малко синтрово езерце се отразяват изяюи малки колони. (Водата на езерото е нечиста.)
Последните зали на Леденика са: Малката пропаст. Голямата пропаст, Завеските, Бялата зала и Седмото небе. Те са отделени от Концертната зала с праг, който не пропуща проникването на студения въздух в залите, затова през цялата година температурата в тия зали почти не се променя. Тя се колебае от 8 до 9,6°. Малката и Голямата пропаст са разположени в посока север — юг. Голямата пропаст е забележителна с красивия окаменен водопад и драпериите си.Бялата зала е една от най-красивите в пещерата. От тавана и се спущат различни по големина, форма и багри сталактити. Тук е най-дългият сталактит в пещерата — 4,5 м. Едно от образуванията и наподобява слон, друго — огромна медуза. На края на някои от сталактитите висят окаменени гроздове. По един от сталактоните блестят бели калцитни кристали, от които вероятно е получено името на залата.
Железни стълби водят до най-високата част на Леденика, наречена Седмото небе. Тази малка заличка е разположена на 14 м над дъното на Бялата зала.
Пещерата Леденика е образувана в наклонени на север юрски варовици, изграждащи северното бедро на Сгориградската антиклинала. Съдържанието на калциев карбонат в тези варовици е много голямо — до 93%. Те са процепени от три групи тектонски пукнатини, по които карстовите води са проникнали в дълбочина и са създали залите и коридорите на пещерата. Това проникване се е извършило на три етапа.
По-късно в освободените от водата пещерни зали и тунели проникват отвън пещерни седименти, а неуморните капки карстова вода образуват ненагледната украса на пещерата.
Пешерата Леденика е благоустроена и електрифицирана през 1961 год. Ежегодно тя се посещава от хиляди туристи.