Град Елена е разположен в Еленската котловина, в Средна Стара планина, на 280 м надморска височина, на юг от Еленския рид и на север от Елено-Твърдишкия дял на Стара планина, край река Еленска, на 42 км от Велико Търново, на 34 км от Златарица. Крайна гара е на жп линията Горна Оряховица-Елена. Посредством проходите Вратник /Железни врата/ и Твърдишкия проход се свързва с Южна България.
Елена е стар български град. Съществува от преди падането на България под турско иго. Фигурира в турски документи от 1430 г. с името Мезра Истромена /Стърмена/ и Илияна /Еляна/. През 1784 г. Дойно Граматик прави Еленския препис на Паисиевата история. Еленчани вземат участие във Велчовата завера през 1835 г. и в Търновското въстание през 1862 г. През 1871 г. Васил Левски основава Еленския революционен комитет.
Селището получава градски права през 1860 г. Тогава то е китно занаятчийско средище с редица развити занаяти – абаджийство, железарство, винарство и др.
През 1880 г. наброява 3302 души, през 1934 г. – 2691, 1956 г. – 4071, 1975 г. -7008, 1985 г. – 7635 и през 1992 г. – 7227 души.
Важно значение за препитанието на населението имат горското стопанство, животновъдството и овощарството /сливи, ябълки/.Старото класно училище, основано от Иван Момчилов е наречено от П. Р. Славейков „Даскалоливница” защото подготвяла учители /даскали/. В града има паметници на Иларион Макариополски, С. Г. Катрафилов, Стоян Михайловски. Тук е роден още П. Ю. Тодоров.
Забележителности в град Елена
От възрожденска Елена са запазени 129 възрожденски сгради групирани в няколко ансамбъла. Между тях по-лични са къщата на Иларион Макариополски от 1710 година, Попниколовата от 1830 година, петте Разсуканови къщи. В прочутата Даскалоливница се помещава музеят „История на град Елена”. Градската часовникова кула е от 1812 година. Двете стари църкви, дело на дюлгери от село Болерци допълват картината на стара Елена. Това са църквите „Св. Никола” от XVI век и „Успение Богородично” от 1837 година.
Край Елена е Капиновският манастир, основан през 1272 година. Известно време игумен на този манастир е бил Стойко Владиславов /Софроний Врачански/, който донесъл в Елена препис на Паисиевата „История славянобългарска”.
Къща-музей “Иларион Макариополски”