Източно от село Гугутка, Кърджалийско, на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх се намира крепостта Бялград.
Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го огражда от две страни. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 13 хил. м.2. Те са запазени почти изцяло в първоначалния си вид — имат дължина общо около 550 м и височина до 7—8 м, а дебелината им е 2 м. В източната част, където крепостта е сравнително по-достъпна, пред основната стена на разстояние 10—15 м е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени — протохизма, са рядкост при източнородопските крепости. Подобно фортификационно решение е приложено още само в крепостта при село Воденичарско, Кърджалийско. И още една особеност — нивото на терена вътре в крепостта е по-високо от терена извън крепостните стени с 4—5 м — това е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.
В източната част на Бялград са разкрити основите на еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м, ширина 6 м, а дебелината на стените и е 1 м. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери — 0,28 х 0,28 м. При разчистването на черквата по пода и са намерени златни средновековни монети, а извън нея фрагменти от средновековна керамика и метални предмети.
Най-интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените и се издигат на височина до 9 м, а дебелината им е 1,5 м. Тя има правоъгълен план с размери при основата 11×9 м. и е била на два етажа. Приземният етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а в другото е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж,използван като жилище.
Подобни вътрешни жилищни кули е имало в много крепости в България, но така добре запазена до наши дни има само още една кула — при село Маточина, Хасковска област.
Писмени сведения за Бялград в средновековните извори не са запазени. Особеностите на градежа и показват, че изграждането и в нейния сегашен вид трябва да се отнесе към края на XII и началото на XIII в.
Ако се доверим на народното предание за името на крепостта, то тя и през средновековието се е наричала Бялград. Това име е давано на много големи крепости по онова време поради белия цвят на строителния материал — най-често дялани камъни от варовик, от който са били изградени крепостните стени и жилищните сгради (Белград край Преслав, Белград във Вардарска Македония, Белград на река Сава и др.)
Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през Средновековието, но големите и размери и необичайната и съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е резидирал феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името и — Бялград или по-рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича „калета”.
Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е наистина необичайна. Изграждането на феодалната жилищна кула през XV в. (датировката се основава на особеностите на градежа) показва, че крепостта не е била разрушена, а в нея вероятно се е настанил крупен османски феодален владетел, който извършил преустройства и допълнителни укрепвания.
Остава неизвестно кога Бялград е изоставена и разрушена и кое е наложило това. Най-вероятно това е станало през XVII в., когато след първите османски неуспехи по бойните полета и масовите български въстания османските завоеватели предприели повсеместни разрушения и на малкото останали крепости във вътрешността на българските земи, за да не могат те да бъдат използвани от българското население при опитите му да отхвърли чуждото владичество.
Село Гугутка се намира на 32 км от Ивайловград и на 53 км от Крумовград, Хасковска област. Крепостта Бялград отстои източно от селото.