Красотите на Западните Родопи не са само в заоблените им била и върхове, покрити с прекрасни иглолистни гори, в чистия въздух и кристално бистрите и студени води, но и във величествените им ждрела като Триградското, Буйновското и в подземните им бисери — стотиците пещери и пропасти.
Най-дългата от родопските пещери е Ягодинската пещера, наричана до неотдавна Имамова дупка.
През 1971 г. районът на Буйновското ждрело и свързаната с него Ягодинска пещера са обявени за природна забележителност. Най-красив и най-интересен е северният край на ждрелото. При м. Вълчи скок леглото на реката е широко само няколко метра. Тук шосето лъкатуши и се провира под скални ниши. На това място Буйновска река се мята, образува малки бързеи, водопадчета и еворзионни котли. По пукнатините на отвесните мраморни стени са се настанили смърчове и борове, които проектират стройните си снаги върху тясната ивица от синьо небе
Първи, които проникнаха и проучиха Ягодинската пещера, са пещерияците от град Чепеларе.
Ягодинска пещера представлява многоетажна, сложна пещерна система от широки и тесни тунели. Още от входа лъхва хладен и влажен въздух, предвестник на неизвестния подземен свят. След слабо възходящ изкуствен тунел се навлиза в туристическия тунел, където таванът се повишава, а подът се разширява.
В туристическия етаж на Ягодинска пещера посетителите могат да се възхищават на приказната му калцитна украса, представена от хиляди снежнобели, различни по големина и форма сталактити: обикновени, макароновидни, мечовидни и др. Не липсват и такива, които наподобяват големи свински или слонски уши. Срещат се малки драперии, а на места и калцитни хеликтити. По пода, в близост със стените, искрят свежите калцитни кристали на различни по форма и големина сталагмити, синтрови кори и др. На места встрани от туристическата пътека са сгушени красиви синтрови езерца, по дъното на които блестят пещерни бисери, калцитни рози и други причудливи образувания. Красиви са фините, лъкатушещи синтрови прегради на езерцата.
По свода към края на туристическия етаж на пещерата можем да се полюбуваме на т. нар. «тигрова кожа». Тук криволичещи бразди и дребни негативни форми по мраморния свод са запълнени с червена глина и наподобяват тигрова кожа.
Ягодинската пещера е интересен археоложкн обект. Преддверието на стария (горния) етаж на пещерата е било обитавано през време на енеолита, бронзовата и желязната епоха. За това говорят останките от многопластова червено обагрена подова мазилка на енеолитно жилище, открито от чепеларските пещерняци през 1955—1956 г. Тук в Грънчарницата и Срутището е открита и енеолитна керамика — глинени съдове (делви, купи и др.), високи до 50 см, украсени с жълт, червен и черен цвят. Интересната графитна украса на керамиката говори за майсторството и художествения усет на създателите на орнаментите. Керамика е открита на много места по горния етаж на пещерата. В Срутището на този етаж блокажът е затрупал енеолитни керамични съдове, което говори, че сриването на блоковете, свързано с много силен земетръс, е станало по време на енеолита.
Горният етаж на пещерата не е пощаден от иманярски изкопи, които са унищожили ценни останки от материалната култура на енеолитните и обитатели.
В пещерата са установени девет вида пещерни обитатели. Типични троглобионти са стоножката и мокрицата. Срещат се четири вида паяци. От прилепите най-характерни са: дългоухият нощник, трицветният нощник и полунощният прилеп. Те са най-много в Прилепната зала.
Ягодинската пещера е образувана в протерозойски мрамори, изграждащи северното бедро на гранитното Барутин-Буйновско подуване. Мраморите обикновено имат бял цвят. Те са масивни, дебелослойни, дребно- и среднозърнести.Калциевият карбонат в тях варира от 90 до 95 %. В каиьоновидно всечените легла на реките Буйновска, Ягодинска и някои от техните притоци мраморите образуват отвесни стени-венци на красивите им ждрела. Основните разломи в мраморите съвпадат с посоката на гънковите структури. Най-горният етаж на пещерата може да се допусне, че е създаден през средния плейстоцен (преди около 280 000 г.). Средният етаж е оформен през манастирската фаза на плейстоцена (преди около 150 000 г.), а най-ниският етаж е оформен преди 25 000 г. Етажите на Ягодинската пещера се свързват добре със съответните тераси по долината на Буйновска река.
Ягодинската пещера е благоустроена през 1982 г.