Строителството на язовир Георги Димитров по-късно преименуван Копринка) стана причина за разкопаването от 1948 до 1954 г. от Археологическия институт при БАН на единствения разкрит и цялостно проучен досега тракийски град Севтополис.
Градът е бил разположен на една висока тераса, изрязана на юг и югозапад от завоите на р. Тунджа (Тонзос), а на изток от нейния приток Голяма Варовита. Защитата на града се подсилвала и от крепостна стена с кули и бастиони. Укрепената му част заемала площ 50 декара.
Севтополис е бил изграден в края на IV век пр. н. е. по предварително установен план, напомнящ в много отношения системата на планиране на гръцкия полис. Две врати — от северозапад и югозапад, откривали достъп до центъра на града. Към него водели две главни градски артерии, които се пресичали под прав ъгъл и очертавали градския площад (агората). Останалите улици били успоредни на главните и образували правоъгълни.жилищни квартали.
Градът, който тракийският владетел Севт III основал и нарекъл на свое име Севтополис (град на Севт), бил изграден непосредствено до неговата резиденция, съществувала и преди това и включена по-късно в чертите на новооснования град.
Най-значителна постройка бил дворецът-храм, разположен в резиденцията — внушителна двуетажна сграда с богата вътрешна декорация. Сред многобройните му помещения изпъквала една обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, която наподобявала мраморна облицовка. Това била залата за пиршества. В съседство с нея се намирало и светилището на великите самотракийски богове. Архитектурното обединение на храма с резиденцията на тракийския владетел отговаря напълно на двете власти, които той имал — политическа и религиозна.
Жилищните квартали били рядко застроени, а къщите — обширни. В плана им се долавя влиянието на гръцката жилищна архитектура. Извън стените на града се простирало неговото предградие от малки леки постройки.
Имущественото и класово разслоение в Севтополис личи не само в контраста, установен в жилищната архитектура, но и в различния начин на погребения. В некропола на града бяха разкопани могили, в които се откриха солидно изградени тухлени и каменни гробници със значителен гробен инвентар и обикновени глинени урни с останките ОТ извършените чрез изгаряне погребения на бедните.
В Севтополис бяха намерени скулптурни изображения в стила на гръцкото елинистическо изкуство. Произведенията от местен произход свидетелствуват за живите традиции на тракийското изкуство въпреки силните влияния отвън. Откритата гръцка керамика и монети говорят за широките връзки на града с близки и далечни страни и преди всичко със съседна Гърция.Една щастлива находка — мраморна плоча с надпис, намерена в двореца-храм, откри името на града. Надписът представлява клетвен договор между видни лица от тракийски и македонски произход. Той е първият открит у нас официален документ на тракийски владетели.
Севтополис е съществувал от края на IV до края на III век пр. н. е., когато е бил нападнат от неизвестен неприятел, опожарен и разрушен. Той е бил столица на тракийската одриска държава. По своето устройство и архитектура градът съчетава тракийски и елинистически традиции и е още едно свидетелство за високата материална култура на траките, населявали Казанлъшкия край през ранноелинистическата епоха. Едва след откриването му можа да се установи ясно характерът на тракийския град през тази епоха, за който у античните автори има съвсем оскъдни сведения.
През 2005 г. български архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Така Севтополис би могъл да бъде отличен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство и би се превърнал в туристическа забележителност със световно значение.