Град Поморие /до 1934 г. Анхиало / е старо черноморско селище на 22 км североизточно от Бургас. През 1953 г. е обявен за климатичен морски и калолечебен курорт с национално значение. Има лечебна кал и дълга плажова ивица с желязно-титанови магнетични пясъци. Градът е разположен на полуостров. На 2 км северно от гр. Поморие е лагунното Поморийско езеро. Използва се за солници, от които годишно се добива чрез изпарение 30 000 т морска сол. Крайна гара е на жп линията Бургас-Поморие. Има добри шосейни и автобусни връзки с Бургас, Несебър и Варна. Морско пътническо пристанище. Морето оказва омекотяващо климатично влияние. Средната годишна температура е 12,9°С, а годишната валежна сума 469 мм. Зимата е мека, есента топла и продължителна, лятото горещо.
Поморие е един от най-старите наши градове. Наследник е на древната гръцка rpaд-колония Понтийска Созопол. През римската епоха, по времето на император Траян, към името Анхиалос е прибавено и Улпия. Тогава се развива в съперничество с Месембрия. В града се секат монети. Цветущият град бил разрушен през време на варварското нашествие през 582-584 година. За името Анхиало има две тълкувания – “град на солници” и “град при морето”, откъдето е и новото българско име Поморие, дадено през 1934 г.
В пределите на Византия Анхиало е отново голяма пристанищна крепост. Пред стените на крепостта през 708 година Хан Тервел разбил византийската войска. През 740 година градът пострадал от катастрофално земетресение. През 784 г. по заповед на императрица Ирина, майка на малолетния император Константин Лукреп, се изгражда селище на ново място /сегашното на града/, наречено Палеокастро /стара крепост/. По времето на Хан Крум градът влиза в българската държава с имената Въхело и Тутхом. Пра 917 г. при устието на река Ахелой, на североизток от града става известната Ахелойска битка, спечелена от българите, предвождани от цар Симеон. Византийците претърпели страхотно поражение. През време на Второто българско царство тук идват венециански търговци, които купуват анхиалско жито. През 1366 г. Амедей Савойски го присъединява към Византия. Турците го завладяват през 1453 г. и дават особен статут на пристанището. В града се установява византийската императорска фамилия Кантакузи, васална на султана. През XV в. техен потомък е Михаил Кантакузин, който имал големи сари /дворци/ в Анхиало и Истанбул. Обвинен в предателство, бил обесен през 1578 г. пред портата анхиалския си сарай. Братята и синовете му избягали във Влашко.
В турски регистри от 1488 и 1676 г. градът фигурира с името Ахули. До 1884 г. град е отбелязван с имената Ахило, Анхиоло, Анхиало.
През 1884 г. Анхиало е наброявал 4922 души – по голям от Бургас. През 1906 г. е обхванат от голям пожар. През 1934 г. населението му е 5058 души, през 1975 г. – 11938, 1985 г. – 13 511 и през 1992 г. – 13 902 души.
В миналото главен поминък на населението е бил риболовът и солодобивът. Край града има филиал на предприятието “Черноморски солници” – Бургас за производство на сол и медицинска луга за пасти за зъби . Винарският завод произвежда коняковидни напитки “Плиска” и “Поморие”. Има и завод за спирт.
Край града е застъпено лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството.
От 1927 г. в града има калолечебница за ставни заболявания, артрози, дископатии други заболявания на опорно-двигателния апарат.
От стария град са запазени църквите “Преображение Христово” от XVII в “Успение Богородично” от края на XIX в ансамбъл от възрожденски къщи, с типична дъсчена обшивка. До новия квартал край шосето за Бургас е манастирът”Свети Великомъченик Георги Победоносец” от XVII век. В храма му има ценни дърворезби, икони и каменен релеф. До него в т. нар. Куха могила е открита интересна тракийска гробница. В нея се влиза по коридор, дълъг 22 метра. Датира от III в. Вероятно е фамилна гробница на знатен тракийски вожд. Наблизо е къмпинг “Европа”.
Интересна музейна експозиция е подредена в къщата, в която е живял поетът П. К. Яворов през 1899-1900 година. По този повод се организират поетични празници, посветени на творчеството на поета. На т. н. “Яворови скали” през 1959 г. е поставен паметник поета.
Поморие е целогодишен курортно-лечебен център, но особено много се посещава от наши и чуждестранни курортисти през летния сезон.
Забележителности около Поморие
- Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват
- Кални бани — лечение с кал от Поморийското езеро
- Църква „Преображение Господне“ XVIII век
- Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век
- Римски мавзолей – куполна гробница
- Къщата на Пейо Яворов
- Яворовите скали
- Манастирът „Св. Георги
- Музей на солта