Пещера Орлова чука

Националният туристически обект пещерата Орлова чука е разположена на живописния ляв склон на р. Черни Лом

Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът и. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли.

Входът на пещерата е открит през горещо юлско лято на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. При пладнене на стадото той забелязал, че овцете му се натруп­ват на едно място. Овчарят решил да провери защо е така. Когато се навел над пукнатината, той почувствал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата. Пред него се открил непознатият и чуден подземен свят на пещерата Орлова чука.

През 1962 г. пещерата Орлова чука е обявена за природна забележителност . От 1941 г. до 1965 г. тя се стопанисва от железннчарско-моряшкото туристическо дружество «Локомотив» — Русе , което затваря входа и с желязна врата. През 1954 г. в Русе се създава пещерен клуб към туристическо дружество «Приета», ръководен от д-р Г. Икономов, който допринася много за опазването на пещерата. За популяризирането на Орлова чука големи заслуги има и биологът Еберхард Унджиян.

От 1956 г. Орлова чука се стопанисва от Окръжния природонаучен музей — Русе. Благоустрояването и започва през 1959 г., когато по склона до пещерата се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен тунел — вход.

През 1960 г. пещерняци от Русе проучват пещерата. В нишите откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Намерени са още нож от кремък, стъргалки, върхове на копия и др. от времето на палеолита. От­крити са и останки от глинени съдове от времето на енеолита. Новите републикански и клубни пещерни експедиции доуточняват представата за морфологията на пещерата.

За всестранното изследване на североизточната част на Орлова чука (след Тесняка) най-големи заслуги имат русенските пещерняци. За тях огромният лабиринт на пещерата Орлова чука е почти постоянен обект за проучване.

Пещерата Орлова чука представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали.

Изкуственият вход на пещерата отвежда до първата пещерна зала, наричана до 1976 г. Големия вестибюл. През тази година по време на Мартенските музикални тържества, в залата изнася концерт Русенската филхармония, пре­минал при голям успех поради отличната акустика. Оттогава Големият вестибюл получи името Концертната зала. След това ежегодно, по време на Мартенските музикални тържества в Русе. в пещерата се изнасят концерти от раз­лични състави.

В Концертната зала можем да се възхищаваме на красивия Голям сталактон, висок 3,5 м и имащ диаметър 50 см. В периферните части на залата ста­лактити и сталагмити оформят причудливи образувания: Пирамидите, Безлистната гора, Семейството, огромното Каменно вретено, Бухалът, Косте­нурката, Орлицата, Северният елен, тръвните кошери на Пчелина, фонтаните на Гейзера, синтровата кора на Чардака, украсен по периферията с дребни сталактити и подпрян на тънък сталактон.

На запад от Концертната зала се простира Голямата галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Тук можем да се възхитим на каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцйт и украсени по периферията с фини сталактити. Водата в езерцата е кристално бистра.

На североизток от Концертната зала започва тесен, неосветен тунел, който отвежда до Малка пропаст. Благоустроената туристическа пътека минава край красиво изваяната във варовика Осморка, вляво от която, в посока изток—запад, се очертават два тунела. По-широкият тунел е известен с името Танцувалната зала, където по време на експедиции пещерняците устройват подземни лагери. На това място през 1977 г. земетресението във Вранча заварва пещернячките, участвали в републиканска пещерна експедиция.

Най-голямата зала в пещерата Орлова чука носи името Големите сипеи. Тук е и краят на благоустроената част на пещерата. По стените и на места има синтрови образувания, където могат да се видят фигурите на футболиста с топка в краката, тялото и главата на змията, главата и хоботът на слона, гъ­лъбът, еленчето, готово за скок, и мечката, която желае да се хвърли върху еленчето.

Таванът на зала Големите сипеи е забележителен с еворзионните кубета. Дъното е застлано с фин пясък и глина, оцветени на ивици с ръждиво обагрени прослойки. Те са внесени в пещерата чрез отворите на понори, които личат по най-високите части на тавана. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана вероятно по време на силни земетръси.

Тази зала е леговище на много прилепи, поради което на няколко места по дъното и ;има купища от прилепен тор — гуано.

До залата на Големите сипеи е разположена по-малката зала Малките си­пеи На запад от главната галерия се отделя тунел, който завършва с малката, но красива Космическа зала. Наблизо, при малката заличка Почивка, е оформен тунел, краят на който е богато украсен от калцитни кристали, наподобяващи пукнатини. Тази необикновено красива част от пещерния тунел носи името Рай.

Северозападно от зала Почивка започва дълга безименна галерия, която първоначално има посока от югоизток на северозапад, а след това — от югозапад на североизток. Накрая тунелът се превръща в труднопроходима тес­нина — лазейка, наречена Булевард Руски.

Привходните части на пещерата Орлова чука са били обитавани от човека през палеолита (Мустерската епоха — 120 000—40 000 г. нр. н. е)., за което говорят намерените каменни сечива. Тя е обитавана и през време на енеолита (4000—2000 г. пр. н. е.), за което свидетелстват късовете от глинени съдове.

В пещерата Орлова чука са установени 15 вида пещеролюбиви животни, между които по характерни са опашаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбарчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Тук живеят още обик­новената и дългокраката стоножка. Има и 5 вида прилепи, между които най-многобройни са подковоносите и остроуховият нощник. В пещерата понякога навлиза и гризачът градинарски сънливец.

Пещерата Орлова чука е образувана в кредни (аптеки — ургонски) варо­вици и варовити пясъчници

Началото на образуването на пещерата трябва да се отнесе към края на плиоцена (преди около 3,5 милиона години), когато водите на тогавашната със сравнително по праволинейно легло река проникват по тектонски пукна­тини. Тези води разтварят варовиците, разширяват тектонските им пукнатини, които превръщат в тунели и зали. Като доказателство за проникването на во­дите на някогашната река са понорите по тавана на залите Големите и Мал­ките сипеи, които днес са запълнени с плиоценска почва — тера роса Реката, която е създала пещерата, е оставила и част от чакълите си, намерени на много места в пещерата. Този чакъл представлява недобре огладени ургонски варо­вици и сравнително добре заоблени пясъчници и кремък, донесени от по-да­леч. На места зад Тесняка на пещерата русенските пещерняци са открили хидратизирани сажди, вмъкнати от водите през понорите. Тези сажди вероятно са свързани с опожарени гори на повърхността над пещерата, а може би имат връзка и със сажди, получени от огньовете, палени от праисторическите и обитатели.

В началото на плеистоцена пещерата Орлова чука се осушава. Река Черни Лом измества леглото си на изток, вкопава се дълбоко и образува днешния си остър меандър.

През плеистоцена започва запълването на пещерните тунели и зали с де­бел слой глинести седименти, получени в резултат на изветрянето и рушенето на стените и свода на пещерата. На малко места водните капки са изваяли характерната калцитна украса на пещерите.