Рабишката пещера – (Пещера Магурата), ), Рабишката могила и Рабишкото езеро са едни от редките по своята красота и разнообразие природни обекти в нашата страна.
Рабишката могила, в недрата на която природата щедро е моделирала пещерата, е част от Белоградчишката антиклинала, най-голямата предпланинска гънка на Стара планина. Пещерата е издълбана във варовици, дебели средно 200 м. Тесният й фуниевиден вход не подсказва с нищо на посетителя, че след миг ще се срещне с импозантни зали. Пещерата е един обширен подземен лабиринт. С главните входове тя има дължина над 3 км. За нея са характерни големите обеми на залите, съчетани с красиви сталагмити и сталактити. Вкаменени потоци, огромни каменни срутища ни карат да тръпнем пред силите на природата. Величествени сталактоии подпират таваните на една от залите. Редят се редки по своята красота пещерни образувания — Тополата, Кошерините, Двамата братя, Ориенталският град, Камбаните и др.
Пещера Магурата е известна преди всичко със скалните рисунки — единствен по рода си паметник на първобитното изкуство в Югоизточна Европа. Тя е била обитавана от първобитния човек в края на бронзовата и началото на желязната епоха (второто хилядолетие преди н. е.). На 100 м от входа по широко заравнената площ на Подмола, Полето до Разклона са разкрити останки от разрушени огнища и пещи, оръдия на труда от кремък и кост, кости иа домашни животни и голямо количество фрагменти от съдове, работени на ръка. В левия клон на пещерата на около 300 м от входа първобитните обитатели са извършвали религиозните си обреди. Тук те са създали една своеобразна галерия от рисунки, свързани с култа на плодородието. Рисунките са обединени в няколко композиции: лов, фалическа сцена, магически танци, а така също и отделни фигури на животни от цялата позната им фауна: елени, сърни, пещерни мечки, блатни птици и др. Особено характерни са танцуващите женски фигури. Стиловите им особености ги свързват с изображенията и идолите през бронзовата епоха в среднодунавските земи.
Пещерата е била позната и посещавана през римскита епоха и Средновековието, на което се дължат доста единични находки от това време. Тя е свързана и с по новата ни история. Тук в така наречената Ремсова зала на 2 август 1940 г.се е състояла окръжна ремсова конференция
Приказният подземен свят на Магурата грабва посетителя и не го освобождава от своето обаяние с часове. Пещерата се оформя като интересен и добре поддържан туристически комплекс. С благоустрояването й и художественото осветление тя стана достъпна за хиляди туристи. Входът и изходът и са свързани с асфалтиран път.
В северното подножие на Рабишката могила е разположено Рабишкото езеро — най-голямото безотточпо езеро в Северна България. То заема площ от около един и половина квадратни километра. Средната му дълбочина е 5 м. Водните му ресурси възлизат на 3 млн. куб. м. Водосборният басейн на езерото е малък.То набира води от валежите и от подпочвените води от околните височини. Водата му е сладка и благоприятна за развъждане на риба. В миналото бреговете му, обрасли с тръстики, са били убежище на много дивеч — дропли, пеликани и др.
Откъм могилата брегът на езерото е каменист, а от другите страни —тревист, има и хубав пясък за плаж.
Повечето от изследователите на езерото са смятали. че то има карстов харакгчф и евзело участиес водиге си при формирането на съседната голяма пещера. Последните изследвания показаха, че то няма връзка с пещерата. Непропускливи скали отделят югозападния бряг на езерото от карета на могилата, така че водата му не се просмуква в пещерата.
Рабишката пещера /пещера Магурата/ и езеро отстоят на 44 км от Видин и и на 28 км от Белоградчик.