Крепост Кричим

Югозападно от Кричим върху скалист хълм е разположена крепостта Кричим. Укрепленията и са градени през различни епохи — ранно-византийската и по времето на Втората българска държава. Ранновизантийската крепост е обхващала почти цялата билна част на хълма с площ около 20 дка. Крепостната стена е градена с ломени камъни, споени с бял хоросан, и има дебелина от 1,6 до 1,9 м. Във вътрешността на крепостта са разкрити основи на жилищни помещения, многобройни фрагменти от глинени съдове и керемиди, чиито особености позволяват да бъдат датирани от V—VI в. Вероятно построяването и е свързано с амбициозната програма за крепостно строителство на византийските императори Анастасий и Юстиниан, която е трябвало да противодейства на вълната на варварските нашествия. Дали кре­постта е спомогнала да се спре нашествието на славяните и аварите, днес е трудно да се каже, но затова пък със сигурност се знае, че през 812 г. хан Крум завладял крепостта и завинаги я включил в пределите на българската държава.

През периода VII—X в. съдбата на крепостта трудно може да се проследи. Разположена дълбоко навътре в българските земи, далеч от границите на България с Византия , тя не е играла особена роля и е останала извън вниманието на летописците. Кричим се появява в историческите извори едва след освободителното въстание на Петър и Асен, когато Родопите стават често оспорвана територия между българи и византийци. За първи път крепостта Кричим се споменава във връзка с отмятането на Иванко от византийците — както е известно, след убийството на Асен той избягал във Византия и получил като феодално владение част от Родопската област. Именно тогава вероятно е построена вътрешната крепост, по-точно укрепен феодален замък с площ 1,5 дка. Югозападната страна на това укрепление е издигната върху основите на стара крепостна стена, а останалите стени — по ръба на отвесни скали. Градежите са от речен и ломен камък със спойка от бял хоросан. В южната част на замъка е запазен резервоар за вода, измазан с така наречения „червен цимент” и облицован с керамични плочи.

Неизвестно точно защо след възцаряването на Калоян — през 1197 г., Иванко обявил, че не признава византийската власт и склю­чил съюз с цар Калоян, присъединявайки своето владение в Родопите към българската държава. При започналите военни действия между Иванко и византийските войски първоначално Кричим била превзета от византийците, но малко по-късно Иванко си я възвърнал.

При царуването на Борил (1207—1218 г.) след неуспешното за бъл­гарите сражение при Пловдив според френския летописец Хенрих дьо Валансиен кръстоносците дошли и завладели „града и крепостта” — с тези думи вероятно Валансиен е означил външната и вътрешната крепост.

През 1230 г. цар Иван Асен след битката при Клокотница отново възстановил българската власт над Кричим. Край крепостта върху голяма скала възторжен българин е изсякъл надпис, запазен и до днес: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим.”

През 1246 г. византийците пак превземат Кричим, но само осем години по-късно българският владетел Михаил Асен си възвърнал властта над Родопите. До падането на България под османско влади­чество крепостта още няколко пъти преминава от ръце в ръце, при което са и нанесени значителни разрушения. Последните възстанови­телни работи в Кричим са извършени през 1344 г. от българския вла­детел цар Иван Александър, който отново я превръща в силна и добре защитена крепост.

По време на османското нашествие в българските земи Кричим, както твърдят народните предания, оказал яростна съпротива и бил превзет вероятно след 1371 г. едва след тежка и продължителна обса­да. Крепостта е окончателно разрушена в първите десетилетия на XV в., когато загубила военното си значение, тъй като останала дъл­боко във вътрешността на завладяната от османците територия.

Крепостта Кричим се намира на 40 мин път пеша от центъра на гр. Кричим, Пловдивска област. До нея водят добре очертани пътеки. В околностите и може да се посети язовирът „Антонивановци”.