Името на Козлодуй е скъпо за всеки българин. Козлодуйският бряг е свързан с безсмъртния подвиг на Ботевата чета. На това място на 17 май 1876 г. от австроунгарския параход “Радецки” слиза с четата си един от най-великите синове на България поетът-революционер Христо Ботев. Тук наред със стария паметник – малък каменен кръст, се издига белокаменен паметник с барелеф на Христо Ботев, името на когото е изписано с инициали на близкия хълм. В лиман до речната гара е хвърлил котва корабът “Радецки”, преустроен в Русе влекач Пловдив с габарити, близки до някогашния исторически параход.
Козлодуй отстои на 29 км западно от гр. Оряхово. Първоначално селището било разположено на 3 км западно от река Огоста в м. Четате /румънска дума в превод “крепост”/. От името на Козлудере /нисък дол/ някои автори искат да идведат името на селото. Други търсят произхода в латинското значение на Колозуй – “ъгъл на ледовете”, какъвто тук се образува в някои зими при натрупване на ледени блокове. Кога селището се е преместило на по-изгодното му днешно място, не е известно. Предполага се това да е станало след голямото наводнение на реките Дунав и Огоста през 1840 г.
Градът отстои на 4 км източно от пристанището. Край Дунав е напоителната система “Аспарухов вал”, а в местността Мочура, източно от местността Магура Петра, личат останките от римското укрепление Регианум. Между Козлодуй и Хайредин са запазени части от старобългарския отбранителен Хайредински окоп /VII-VIII в./. В турски документи от XIV в. селището се споменава с името Котослук. Каикчии от селото теглели на едек с въжета край брега срещу течението лодки и гемии. Пътешественикът Доменико Сестини /1780 г./ е отбелязал развитото тук бубарство и щавенето на кожи със смрадлика.
Днешният град лежи на 7 км западно от р. Огоста, при устието на която са открити останки от римската крепост Августа. Разположен е на три тераси на Козлодуйската низина, високи от 25 до 57 м. В низината в миналото имало две блата, богати на риба -Плоска и Слана. Те са пресушени.
Когато Ф. Каниц посетил тези места преди 120 години, той намерил тук селище от къщи-уземки – бордеи, издълбани в льоса или иззидани чрез трамбовка от льос. След Освобождението, особено към 1900 г. в Козлодуй се заселват много преселници от Панагюрско /над 100 семейства/, Тетевенско, Кюстендилско, Босилеградско и др. Старото население, т. нар. тушници, били земеделци и скотовъди, а преселниците занаятчии, търговци-житари и по-малко земеделци.
Козлодуй останал откъснат от околните селища. Нямал пряка шосейна връзка нито с Лом, нито с Оряхово и останал с малко пристанище. Най-близката жп гара била на с. Букьовци/сега гр. Мизия, на 16 км/. От 1964 г. Козлодуй е селище от градски тип, а от 1969 г. е град. Населението му през 1985 г. е било 12 494, а през 1992 г. – 13 615 души.
Край река Дунав при Козлодуй е построена първата в България и на Балканите атомна електроцентрала с обща мощност 3760 мегавата, с много важно място в енергетичното производство на страната.
Наред с Тутракан, Козлодуй е един от нашите дунавски риболовни центрове. Остров Козлодуй е вторият по големина български дунавски остров след остров Белене / Персина/. Градът е средище на богат селскостопански край. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, зеленчуци . Развити са лозарството и овощарството.
От Козлодуйския бряг започва маршрутът по пътя на Ботевата чета, който завършва във Врачанския Балкан. По него от Козлодуй тръгват ежегодно за Враца хиляди ученици, студенти, туристи и други…
Забележителности на Град Козлодуй
Национален музей „Параход Радецки“