Град Кнежа е разположен в западната част на Дунавската хълмиста равнина, всред Оряховската Златия по река Гостиля, приток на Искъра, на 120 м надморска височина. Отстои на 60 км североизточно от Враца, на 50 км северозападно от Плевен, на 34 км от Оряхово и на 26 км от Червен бряг. Старото селище е получило името си от старобългарското название “Кнензъ” /княз/. Главните фактори за развитието на селището са благоприятните природни условия – почви и вода за развитието на селското стопанство, както и кръстопътното положение между две важни в икономическо и стратегическо отношение центрове – Оряхово и Плевен. В тях се извършвала търговията с пшеница, ечемик, царевица и главно с добитък.
До падането под турско иго селището запазва името си, преосмислено по-късно в Кнежа. Турците го наричат Исмаил бунар. До 1878 г. е било чифликчийско село с 4 чифлика. След Освобождението земите се изкупуват, а пасищата се разорават. За земя тук се заселват много българи от Ботевградско, Тетевенско и от Западните покрайнини.
До 1943 г. Кнежа е била най-голямото село в България. Обявена е за град, без да има още градски функции и облик. Улиците са били покрити с кал и прах. Имала е изключително аграрна структура. Над 80 % от активното население се е занимавало със селско стопанство.
В наше време Кнежа е промишлено-аграрен град, като след 1970 г. превес има промишлеността. На мястото на старите мелници и дараци са изградени нови заводи.
Кнежа е гара на линия от Червен бряг за Оряхово и е важен шосеен център.
През 1943 г. селището е наброявало кръгло 12 хил. ж., през 1985 г. – 14 523 ж., а през 1992 г. -13 689 ж.