Казанлъшки девически манастир е интересен исторически паметник от миналото столетие. Възникването му е свързано със създадения през 1828 г. женски метох в града от народната учителка — монахиня Сусана Тенева.
Прерастването на метоха в манастир станало по инициатива на будната и енергична монахиня Зиновия Станчева и монахинята Капитолина Тодорова. За осъществяване на това дело Зиновия събрала 1000 гроша от български патриоти — емигранти в Браила и Букурещ, с които било купено мястото и се положили основите на манастирските сгради. Придружавана от Капитолина, Зиновия ходила на няколко пъти в Русия, откъдето донесла нови средства, църковни принадлежности, книги и др. Руските духовници проявили голям интерес към Казанлъшкия девически манастир.
Проектирането на храма станало под ръководството на председателя на Всерусийския св. синод Исидор Петербургски. Той вложил и лични средства за иконостаса на църквата, изработен в Русия и пренесен в Казанлък.
Изграждането на манастира станало между 1857 и 1866 г. Ръководител на строежа бил дебърският майстор Козма. В изографисването на храма участвали Георги Данчов, Петю Ганин и поп Павел.С идването руските войски през юли 1877 г. в манастира била открита болница за ранените войници, за които се грижели монахините. След отстъплението на русите на Шипка манастирската обител била похитена от нахлулите турци. И до днес има икони, чиито образи са издраскани и посечени с щикове. Ограбено било и имуществото на манастира, църковни утвари, книги и др.
По време на войната в двора и около манастирската църква били погребани руски воини и български опълченци, за които са издигнати паметници и братски гробове.
В последните години бе построена нова жилищна сграда и са реставрирани част от старите битови помещения.