Граденишката пещера

Една от най-хубавите пещери в Бъл­гария е Градешнишката пещера.

За пещерата съществува следната легенда. Преди много векове разбойници нападнали този китен край, ограбили и избили мирните му жители. Тогава местен болярин, уплашен от зверствата на разбойниците, скрил в една от дупките на пещерата богатството си —десет конски товара злато. Оттогава минали стотици години, но мълвата за скритото имане се предавала от стари на млади. Мнозина се опитвали да намерят скритото в пещерата богатство. Тези, които дръзнели да влязат в нея, никога вече не се връщали. Преди много години двама смелчаии от селото влезли в тъмната пещера, за да намерят скритото в нея злато. Цялото село излязло да ги изпроводи. Два дни напразно ги чакали пред входа на пещерата. Едва на третия ден ги открили на другата страна на рида, обезумели от страх, онемели от ужас и целите потъналите кърви. До края на живота си смелчаците не могли да продумат, затова никой никога не узнал къде е скрито златото и какви тайни крият дупките.

Двата входа на Градешнишката пещера, които е оформила на десния бряг на Градешнишката река при относителна височина 10 м и отстояние от реката 85 м. По-ниският, по-голям вход има крушовидна форма. Той е широк в основата си 2 м и висок 2 м. По-малкият и по-висок вход е трудно достъпен. Той има кръгла форма с диаметър 1 м. На 15 м под реката е оформен сравнително висок и широк вход на суха пещера, известна под името Дупката.

Още от входа на пещерата ни лъхва хладен и влажен въздух. Слиза се по полуосветения под, покрит с овлажнени ръбати варовити блокове.

Вляво, близо до входа на пещерата, в широка пукнатина, застлана в основата с камъни, ясно се чува клокоченето на подземна река. Първото препятствие по пътя е малка пло­щадка, висока около 2 м. Водите на подземната река пробляскват от дясната страна.

Пред нас последователно се разкрива широкият криволичещ тунел на пещерата, чийто таван на места е покрит с дребни сталактити. На места реката, като че ли неподвижна, дълбока от 1 до 2 м, широка колкото цялата пещера, е застрашително тъмна.

Трудно се изкачвате на циментираната от синтър скална тераса на десния бряг на реката и се провирате, лазейки през дълга 2 м и висока около 80 см пролука, зад която се разкрива сравнително широка площадка с чудновати синтрови образувания. По ниския и таван висят десетки снежнобели сталактити. Срещу сталактитите се издигат малки или по-големи сталактити. Тук-там се очертават различни по големина стройни сребристи колони.

В някои от ъглите на площадка та са запазени тънки, крехки, полупрозрачни тръбички — макароновидни сталактити, дълги до 20—30 см и дебели 5—6 мм. Погледнати отдалеч, тези сталактити наподобяват вкаменен дъжд.

В един от ъглите на терасата, където падащите капки са много на брой, по пода каскадно са наредени вдлъбнати карстови форми, подобни на тасчета и ванички. Едни от тях са сухи, а други запълнени с вода, капеща от тавана. Тези дънни пещерни образувания са разделени едно от друго с тънки или неколкократно дъгообразно извити синтрови стенички. Те са изпъкнали във външната и вдлъбнати във вътрешната страна. Горната част на стеничките е съвсем гладка, хоризонтална и се образува от водата, преливаща през стеничките.

Ако се обърнете към реката, не може да не забележите сталагмита, стърчащ над спокойните и води. Горният край на този сталагмит прилича на тръвен пчелен кошер, опасан в основата от фантастично за­острени ресни и драперии, наподобяващи слонски уши. Продължаваме по-нататък. Левият бряг става непроходим, а реката — дълбока. Прехвърляме се на десния скалист бряг. Това място е едно от най-трудните за преминаване в тунела на Градешнишката пещера. Тук пътят върви по наклонена скална тераса, стеснена до 50 см, под която реката е дълбока около 2 м.

Навлизаме в сух коридор с посока изток—запад. По дъното му има малки синтрови вани. Следва десен завой, който води до малкото синтрово езеро. Заобикаляме езерото и се изкачваме на малка тераса, по която са наредени сухи синтрови вани с гладки дъна. Те наподобяват отворени мидени черупки, над които като мечове са надвиснали няколко големи сталактита. Зад ваните пещерният тунел с готически свод се разширява и в него има много ста­лактити и драперии. Стените на свода представляват красиви синтрови каскади, под които се спускат сребристи висулки и малки драперии. Тук до нас достига силен подземен шум от падаща вода. Подсилен от пещерния ек, той се увеличава и на­подобява шума на голям водопад. Едва изминали 50 м, пред нас се открива пукнатина с посока из­ток—запад. В нея се губи водата на отново появила се подземна река. Тя образува водопад, висок само 1,5 м. Тогава се убедихме, че в Градешнишката пещера съществува типична слухова измама, благодарение на която шумът на нищожния речен пад се възприема като шум на голям водопад.

Движим се по десния бряг на реката. Таванът над нея се снижава и ни заставя да се наведем, за да не засегнем спускащите се от тавана приказно красиви сталактити, които се надвесват и над самата река.

Този участък на пещерния тунел е забележителен още и със своеобразните сферични сталактити, закъта­ни в един тих ъгъл. В основата си те са закръглени, издути и имат диаметър 5—15 см. Тук човек с богато въображение може да види още полилеи с причудливи форми. Огромен фантастичен полилей е спуснат от невидима ръка почти до нивото на шумящата река.

Отново прекосяваме реката. Реката остава вляво от нас. Скоро пенливите и шумящи води се скриват в хоризон­тално разположена пукнатина. До­стигаме разклонението на пещера­та. Десният и клон води до горния етаж. Не е трудно да се покатерим до терасата на втория етаж на пещерата. Внимателно пълзим по стръмен конусоподобен под, над който се очертава куполът на зала.

В десния край на залата зее шахта, а в дъното и се чува шума на подземната река.

От наклонените стени на залата висят няколко малки скални завеси и драперии. На едно място драперията е образувана от вода, проникнала по дълги пукнатини, а на друго—от вода, събрана при оттичането и по наклонената стена. Дол­ният край на по-голямата драперия завършва с пирамидални ресни, подобни на кътни зъби, а в най-ниската и част е образуван сталактит, счупен от посетител на пещера та. По-ниската част на драперията е оцветена и вичесто в светлокафяво и бяло, а това говори, че при образуването и в нея са се отлагали железни и други съединения .

Таванът на залата е украсен със стотици бели и розови сталактити , разположени в няколко редици. Погледнати отдалеч, те наподобяват вкаменен дъжд. На пода лежат десетки обикновени сталак­тити.

Между сталактитите, повечето от които са обикновени, съществуват и такива с удивително неправилна форма. Прави като свещи в горния си край, те по-ниско рязко се наклоняват под ъгъл, като образуват хоризонтални или наклонени към тавана кристални издатъци. Някои от израстъците почти се насочват към тавана, от който сталактитите висят. Образуването на сталактитните израстъци вероятно е свързано с капилярните явления, които определят посоката на движещата се в сталактита вода, като елиминират земното привличане.

Между сталактитите е изправил стройна снага здрав сталактон, ка­точели нарочно създаден, за да поддържа ненагледния приказно кра­сив таван.

По-нататък се спускаме внимателно по стръмен, осеян с малки синтрови блокове и глина хлъзгав под, в ляво от който зее черна пропаст. Ехото на хвърления в нея камък е краткотраен. Това показва, че про­пастта не е много дълбока. Вероятно тя води към долния етаж на пещерата.

Започва ново изкачване, след което подът на пещерата е почти хоризонтален. Пещерата се стеснява и ни принуждава да лазим няколко метра. След това тя отново се разширява. Таванът е висок 5—6 метра. Изящно бяла колона свързва пода с тавана. Тази своеобразна бри­лянтна колона представлява удебе­лен сталактон.

В тази част на пещерата се наблюдават и разклонени сталагмити, един от които прилича на майка с дете в ръка.

В тази част на Коридора не липсват и сталагмити, наподобяващи ели. Тези сталагмити маркират промените на нивото на водите, които някога са запълвали сега сухия пещерен тунел.

Пещерният тунел става още по-широк. Ето ни пред най-красивата част на пещерата — терасовидна зала, украсена с кестеняво обагрени тънки колони, синтрови вани и кристална бели окаменени водопади. Горната тераса на залата е осеяна с колони и сталактити и сталагми­ти, така съчетани, че наподобяват чуден декор на сцена на подземен театър, подходящ за фантастични детски приказки. В десния край на залата са наредени една над друга няколко прекрасни вани, и то та­ка огладени, като че ли са изваяни от полиран бял мрамор. В най-ниската от тях, запълнена с кристално чиста вода, се отразява нейната криволичеща ограда.

Към синтровите вани се насочват струйни сталактити, приличащи на вкаменен водопад. Надясно от водопада друга група струйни сталактити образуват висящите клони на плачеща върба, до която пък блестят свежите калцитни кристали на синтрова каскада. Тук е достъпният край на горния край на пещерата.