На 2 км югозападно от село Крупник, Благоевградско, се намира местност Градището. От нея се открива великолепен обзор към долината на река Струма и към прохода Предела, водещ към долината на река Места. Местността е обрасла с гъста растителност. Тя не позволява да се определи с точност площта, оградена от дебела крепостна стена, чиито останки се наблюдават тук-там на терена. По-значителни са руините върху малка тераса в подножието на билото — твърде е възможно някои от тях да са останки от средновековни или дори от късноантични жилищни постройки. Градежът на стените е от местен ломен камък, споен с бял хоросан. Археологически разкопки в крепостта не са правени, но намерените по повърхността материали — главно битова и строителна керамика — сочат, че крепостта е възникнала през късната античност и е просъществувала до края на XIV в.
Коя е била тази значителна планинска крепост? Историческите извори мълчат за нея до края на XIV в. Името и — Градището — показва, че тази крепост е прераснала в градско поселение. Богатите археологически материали от XIII—XIV в. сочат, че това е станало най-вероятно по времето на Иван Асен II (1218—1241 г.), когато българската държава за първи път в историята си включва Солун и Солунското поле в своите граници. Това породило необходимост от защита на населението по протежението на важния солунски път по долината на река Струма и наложило възстановяването, укрепването или изграждането на редица крепости в този район — една от тях е и Градището.
Един исторически извор от по-късно време хвърля допълнително светлина върху миналото на крепостта. Това е великолепният паметник на българската писменост и бългapcкoтo злaтapcкo изкуство, известен под името Крупнишкото евангелие. То съдържа приписка, в която се казва, че е написано по поръчка на митрополита на „град Крупник”. Сведението е изключително интересно, тъй като посочва не само градския характер на селището, но и обстоятелството, че Крупник е бил седалище на епископия. Приписката е датирана от XIV в., но е изключено да се мисли, че епископският център в Крупник е създаден по време на османското владичество в българските земи, а също че тогава крепостта е категоризирана като град. Тези стойности на планинската крепост очевидно са достояние от епохата на независимата българска държава. Съществуването им и през XIV в. е указание, че градът не е бил разрушен от османските нашественици при завладяването на българската държава, а е бил запазен и включен в османската държавна система. По-късно, вероятно през XIV в., градът крепост Крупник е напуснат и изоставен от населението му, което основало сегашното селище в подножието на върха, а крепостните стени рухнали под напора на времето.
Село Крупник се намира на 7 км южно от гр. Симитли , Благоевградско. Крепостта при Крупник отстои на около 30 мин. път пеша от селото.