Югоизточно от село Еловица, Михайловградско, се намират руините на Еловишкото кале, наричано от местните жители още и Шип кале. То е изградено върху скалист връх,ограден от три страни от отвесни скали, в чието подножие тече река Дългоделска Огоста. Заема площ с размери 210×75 м. На няколко метра пред основната крепостна стена, преграждаща достъпната страна на върха, се издига втора крепостна стена — това е така наречената протеихизма — особен фортификационен метод за засилване на отбранителните възможности на крепостите.
В тясната страна на върха, с която той се свързва с околния терен, е прокопан землен ров, а зад него, там, където е входът на крепостта, се издига бойна кула с диаметър повече от 20 м.
Кулата и крепостнитните стени са изградени от местен ломен камък,споен с бял хоросан. Запазената височина на кулата е 3 м, а на стените — до 2 м, като на много места личат следи от по-късни поправки.
Пред крепостта по планинския склон има много следи от жилища на голямо открито селище, чиито жители вероятно са използвали Еловишкото кале за защита от нападатели.
Разкопки в крепостта и селището не са правени, но начинът на градеж на крепостните стени и фортификационните особености, както и керамичните фрагменти, пръснати по повърхността в крепостта и откритото селище, дават основание да се смята, че Еловишкото кале е построено вероятно през IV—V в. и е използвано непрекъснато до падането на България под османска власт.
Съвсем естествено е да се запитаме кои са причините за толкова продължителен непрекъснат живот в този суров планински край? Отговор на този въпрос ни дават многобройните, но рядко срещани в българските земи паметници, свидетелстващи за интензивен златодобив. По цялата долина на р. Дългоделска Огоста могат да се видят грамади от речни камъни с размери: дължина 40—50 м, ширина 15— 20 м и височина до 5 м, които са били изваждани от коритото на реката. След промиването на пясъка в коритото то било измествано последователно няколко пъти, което се вижда от факта, че грамадите са наредени по няколко в успоредни редици. Според някои съвременни изчисления само в един участък на реката между местностите Попов мост и Буков брод общата кубатура на грамадите е около 20 млн. м3.
За съжаление както в античните, така и в средновековните писмени извори липсват каквито и да било сведения за тази крепост и за златодобива в нейната околност. Сред местното население обаче се е запазило предание, според което в тази крепост е резидирал „главата” (управителят) на златодобива в този район. Имайки предвид централното място на крепостта и нейните двойни стени, осигуряващи и надеждна защита, напълно вероятно е в това предание да има и частица историческа истина.
Село Еловица се намира на 3 ч път пеша от гр. Чипровци . Еловишкото кале отстои югоизточно от селото и е сравнително леснодостъпно. Недалеч е х. Копрен, а в околностите и са водопадите Дуршин скок и Водният скок.