Пещера Бачо Киро

Едни от туристическите забележителности в България са Дряновският манастир и пещерата Бачо Киро. През 1971 г. Дряновският манастир е обявен за паметник на културата и се посещава от много туристи като една от туристическите забележителности в България.Пещерата Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г.

Пещерата Бачо Киро е създадена в скалния нос Буруна между каньоновидните долини на Дряновска река и левия и приток р. Андъка.

Бурунът е един от източните носове на платото Стражата. Погледнато от Севлиевското поле, платото Стражата наподобява огромен кораб, насочил носа си на запад. Белите, недостъпни бордове на корабния нос се очертават от високите отвесни, варовити стени Витата стена и Голата стена.

В средната си част платото Стражата е разсечено от дълбокия напречен пролом на р. Янтра, а в източната му част са оформени каньоновидппге про­ломи на Дряновска река и притока и Андъка.

През терциера под влияние на вътрешни земни сили се образуват гънките на Стара планина. На това място се оформя коритообразно понижение, което геолозите наричат Страженска синклинала. Най-ниската част — оста на синклиналата, на запад се очертава ясно между височините Витата стена и Голата стена, а на изток тя съвпада с основната посока на пещерата Бачо Киро.

Западно от Дряновския манастир, освен водната пещера Андъка, известна до неотдавна с името Голямата пещера, е и пещерата Бачо Киро, нари­чана в миналото Малката пещера.

Жителите на балкански град Дряново скъпо пазят този ценен природен дар. Още през османското иго този красив старопланински кът е бил посещаван. Неговата величественост и тайнственост са събуждали различни чувства сред посетителите. Историческият Дряновски манастир станал све­тиня и крепост на българския дух.

По време на петвековното иго проникването в пещерите в района на Дря­новския манастир е било немислимо поради поверието, че в тях живеят змейове, хали, зли духове, тъмни подземни сили, опасни за хората. Едва след освобожде­нието на България от османско иго, през 1890 г., С. Юренич, учител тогава в Габровската (Априловската) гимназия, посещава и изследва пещерата Бачо Киро.

По-късно, през 1895 г., пещерите около Дряновския манастир са посетени от чехите Шкорпил, които провеждат наблюдения в Голямата пещера —водната пещера Андъка. През 1920 г. и 1924 археологът Р. Попов открива в Голямата пещера следи от човешка култура от новокаменната епоха.

През 1968 г. група пещерняци от туристическо дружество «Планинец»-София, под ръководството на С. Личков и А. Близнаков, изработват първия подробен план на пещерата. Пещерите Андъка и Бачо Киро са проучени най-добре от пещерняците от гр. Дряново. Във връзка с изясняване генезиса и възрастта на пещерата Бачо Киро геоморфоложки проучвания извършват геоморфолозите В. Попов и И. Вапцаров (1972 г.).

Родолюбиви и образовани граждани от гр. Дряново, както и членовете на туристическото дружество, без помощта на тогавашната власт поемат грижата по опазването и стопанисването на пещерите в района на Дряновския манастир С много ентусиазъм започва тяхното проучване. През 1937 г. част от Малката пещера е електрифицирана. Три години по-късно дряновските туристи наричат Малката пещера Бачо Киро в чест на народния просветител, поет, голям пътешественик и помощник на Поп Харитон, Бачо Киро Петров. Така те почитат тази величава фигура от нашата история.

Първата пещерна зала носи името Преддверието. В археологическо отношение това е една от най-добре проучените пещерни зали. През 1937 г. тук идва археологът Р. Попов. Той намира допълнителни данни за живота на пещерния човек. При входа и на 200 м навътре в пещерата той намира освен 23 грубо обработени палеолитни останки — кремъчни оръдия на труда, ножове, стъргала, триони и др., още и останки от пещерна мечка — част от череп, челюсти със зъби и отделни зъби. Тези находки Р. Попов датира като палеолитни — мустерски.

На следващата 1938 г. американката Д. Гарод организира научна експедиция. При разкопките в долните пластове при входа на пещерата са открити находки от средния палеолит (70 000—40 000 г.—Мустерска епоха). Намерени са ножове, груби остриета, ножовидни върхове, двустранно обработена остриета, изработени от кварцит и кремък.

В по-горните културни пластове, сред оръдията на труда и оръжията, се срещат остриета от кост (пила, игли и др.), датирани към късния палеолит (40 000—15 000 г.) Особено интересни са кремъчните стъргалки и ножове, прикрепени към дръжка.
Най-отгоре са открити жилища с подова черна замазка, пещи и останки от глинени съдове, които се отнасят към енеолита (4000 г. пр. н. е.). В малката заличка Мечата поляна е открит огромен скелет на пещерна мечка

През 1971—1976 г. полските археолози Я. Козловски, Б. Гинтер, А. Гини Б. Дробневич и българските археолози Н. Сираков, С. Сиракова, С. ИвановаИв. Гацов проведоха детайлни проучвания в пещерата. В резултат от лазкопките в културните слоеве на най-старите поселища те откриха хиляди артефакти, предимно кремъчни сечива, сечива от кости и много други.Най-старото поселище е от средния палеолит, възрастта на което е опредилина на около 47 500 г. То е от времето на Мустерската епоха. Над него са културнитеслоеве на горния (късен) палеолит, възрастта на които е определена 28 150 г. и е от времето на Ориняшката епоха.

По тавана на Преддверието, по основните тектонски пукнатини, карстовите води са изваяли разширения, между които кулисообразно се спускат ма­сивни каменни завеси. Във вътрешния край на Преддверието таванът рязко повишава, за да се спусне рязко към края на залата и образува късия тунел Арката

Южно от Арката пещерната галерия придобива форма на готически храм. Вдясно от пътеката, на пода на галерията, са натрупани скални късове, паднали от тавана. Тази галерия заедно с Преддверието образува най-ниския етаж на пещерата. Подът постепенно се повишава. Каменни стъпала отвеждат до южната Дъждовна зала, чийто под е сравнително равен. По него се издигат сивопепеливи сталагмити, някои от които наподобяват ниски тръвни кошери.Тук може да се чуе монотонната песен на водните капки, падащи от високия таван. Залата е сравнително богато украсена с множество тънки, макароновидни сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд. Наблюдават се морковидни и мечовидни сталактити, а някои от тях са така съчетани, че наподобяват медзи. Не липсват и малки, миниатюрни разноцветни завеси.

Тридесет и седем тесни, навлажнени каменни стъпала, изградени в основата на тясна, стръмна праволинейна галерия, отвеждат в по-високата и по-голямата северна Дъждовна зала. В недалечното минало по неравния под на тази зала са се издигали млечнобели красиви сталагмити. Но жестоката ръка на недобросъвестни посетители е нанесла непоправими рани върху тях. Личат и изпочупените основи на тези някога красиви синтрови образувания. По високия таван на залата личат кубета и ниши. От почти хоризонталния таван плата, които в по-голямата си част има снежнобял цвят, се спускат разнообразни сталагмити. Едни от тях са редично разположени, други наподобяват вимета, а трети приличат на сребристи мечове. И тук посетителите са унищожили част от тези красиви образувания. По стените на залата на места личат ребровидни синтрови повлеци, по-старите от които имат кафяв цвят, а по-младите са снежнобели.

На дъното, в югозападния ъгъл на Дъждовната зала, в наклонена дълбока ниша се намира Торището. Тук до неотдавна съществуваше едно голямо на­ходище от прилепен тор.

Поради голямата влажност, трудната проходимост и разкаляността на тия две зали, те не са обект на посещение, въпреки че са електрифицирани. Туристите посещават електрифицираната суха част на пещерата.

Тук по високите сухи етажи на пещерата водят каменни и железни стъ­пала и стръмни пътеки. Първото синтрово образувание по нашия подземен път носи името Медузите. То представлява каскадно оформена стена, по която някои от образуванията наподобяват каменни медузи. Други приличат на ви­мета. Повърхността на тези образувания е опушена от факлите на първите посетители и имат цвят на разтопено олово. В най-ниските части тези форми са обагрени в жълтокафяво от съдържащата се в синтъра червена почва тера роса.

Синтърът на медузите покрива дебели до 4 м речни седименти, изградени от валуни, едри и дребни чакъли, споени с варовито вещество. Някои от заоблените валуни имат диаметър 30—40 см. Други са с размери на юмруци, а тези, които са по-ниско, издребняват до размера на яйце и бобови зърна.

След Медузите стълба и тесен наклонен коридор водят към по-високите етажи на пещерата. Вдясно интересно синтрово образувание е Мечата пързалка, което наподобява гладка скална пързалка.След Медузите стълба и тесен наклонен коридор водят към по-високите етажи на пещерата. Вдясно интересно синтрово образувание е Мечата пързалка, което наподобява гладка скална пързалка.

Централната пещерна галерия е известна с името Поп-Харитонова зала. Накрая тя се понижава и е запълнена с песъчливо-глинести наноси. Дясна и северозападна стена на залата е изградена от варовик, а лявата, югоизточната, е украсена с разнообразни синтрови образувания. Това разпределение на синтровите форми е тясно свързано с наклона на варовитите пластове, в които е създадена залата. Подземните карстови води проникват от юг, текат по юго­западната галерия и благоприятствуват за образуването на синтъра. Между тези образувания изпъква дълъг около 2 м сталактит, спускащ се от най-високата част на тавана. Под него капещата вода е образувала снежнобяла фигура, приличаща на монах и наречена от посетителите Поп Харитон.Малките сталактити около фигурата Поп Харитон наподобяват хора и затова са наречени Четниците от Поп-Харитоновата чета. По стените на залата съществуват об­разувания, приличащи на медузи, слонски уши, малки завеси и др.

След Поп Харитоновата зала пещерната галерия е тясна и ниска.

Галерията отново се извисява към по-горен етаж, като достига значителна разширение в Залата на срутището. Силно наклоненото и дъно е осеяно с десетки скални блока, някои от които в началото на залата имат размери от 4 м. Тези блокове са паднали от тавана на залата. За това са благоприяпавали и две тънки 30—40-сантиметрови прослойки от глинесто-песъчлив мергел сред варовиците. Те нарушават монолитното тяло на варовика и са допри­несли за сриването на блоковете.

Северно от Залата на срутището се навлиза в ново разширение — Ме­чата поляна. На това място са намерени останки от пещерна мечка, откъдето идва и името и. Размерите на костите показват, че пещерната мечка е била висока и много по-голяма от съвременната мечка.

Таванът на Мечата поляна е нисък, плосък, наклонен на югозапад и над­весен над равно глинесто дъно.

Северно от Мечата поляна галерията има интересен крушовиден профил и води към най-високия етаж на пещерата. Галерията рязко завива на юго­изток към малка елипсовидна заличка, известна под името Залата на самотния сталактон. В средата и се издига сталактон, висок 4 м. До него е съществувал по-голям сталактон, но при благоустрояването на пещерата по невнимание е бил строшен. В основата сталактонът има диаметър 35 см, а най-тясната му част е 5 см. Таванът на заличката е украсен от няколко корозионни кубета, образувани от някогашните буйни води на подземната река. На тавана над самия сталактон е очертана синтрова завеса. Едно от синтровите образувания наподобява човешко ухо.

След Залата на самотния сталактон пещерната галерия се разклонява, като левият от клоновете води към малката Зала на езерата. Дъното и е осеяно с многобройни сухи синтрови езерца. На края на залата са създадени високи до 2 м сталактони и красиви сталагмити, наподобяващи декор на сцена, на която може да се представи фантастична детска приказка. Таванът е украсен от множество малки макароновидни сталактити, повечето изпочупени от не­разумни посетители.

Предният край на Залата на езерата води до т. нар. Чистилище. Това е най-тясната част на залата. Представлява нисък труднопроходим коридор с размери 60×40 см Пред Чистилището невисоки сталактони и сухи синтрови езера и панички украсяват лявата разширена част на коридора.

Следващото красиво синтрово образувание е Тронът. Той е живописен синтров водопад, каменните струи на който са снежнобели, а основата му има оловносив цвят. В подножието му се очертават синтрови езерца и панички, никои от които са запълнени с чиста карстова вода.

Северозападно от Трона пещерната галерия се разширява и носи наименованието Конгресната зала. Нейната украса се състои от различно дебели ста­лактони, високи до 2 м сталагмити и малки сухи синтрови езерца. В дъното на залата се издига висок 1,2 м сталагмит, обагрен по повърхността в жълти и снежнобели тонове. Около него е разположило водите си малко синтрово езеро. В периферията на кристалните му води се отглеждат 3 малки сталагмита.Езерото е едно от най-големите в пещерата.

Къс коридор води към най-красивата зала в пещерата Бачо Киро — Прием­ната зала. В началото и, разперил мощни криле, стои на страж Каменният орел. Той е стъпил здраво върху синтров пиедестал. Дължината на орела с разперени криле достига 3,6 м.

Стълбище отвежда към Приемната зала, истински бисер на пещерата. Вдясно от стълбището се спуска бял синтър, наподобяващ потекло тесто, затова е и наречен Тестото. Някои от синтровите образу­вания от групата Тестото приличат на вимета, а други на малки завеси.

Срещу Тестото, вляво от стълбището, е оформена красива конусовидна снага на висок 1,5 м сталактон. В основата му е образувано синтрово езеро. По форма сталактонът наподобява фонтан, струята на който е на 1 м над сиитровото езеро. Това образувание носи името Фонтана.

Северната стена на залата представлява шлифована от подземната река скала, в която релефно се очертават разрези на черупки от миди, охлюви и други морски животни, обитавали преди 100 милиона години кредно море. Те придават своеобразен мозаечен изглед на стената от тази част на за­лата.

Южната стена на залата е богато украсена от млечнобял и кафяво оцветен синтър. Между фигурите в тази част на залата са забележителни Вкаменената елха, Гъбките, Трите клюкарки, куполът на стар храм, Монасите, Баба Яга, Дядо Мраз и др. Многобройните сталактити, спускащи се от тавана, приличат на вимета, моркови и разноцветни мечове. Неуморните милиони капки карстова вода са изваяли чудни форми, наподобяващи животни като щука, рак, коза с виме и др. От северната част на тавана се спускат разполо­жени в редица макароновидни сталактити. Тук се откроява малка, но красива завеса, наречена Пещерното знаме.

От пода, вдясно от пътеката, се издигат няколко сталагмити, по повърх­ността на които могат да се видят пластовете на наслояване на калцита.

В източния край на Приемната зала се издигат най-големите сталактони в пещерата, северният от които носи името Водопада. Той е висок 7,5 м в осно­вата и е широк 1,5 м. По гладките стени на Водопада се очертават ивиците на нарастване на този сталактон. С него е свързан друг своеобразен, каскадно оформен сталактон — Гръбначният стълб. До големите сталактони висят сталактити, наподобяващи езици. Най-дългият от тях е 3 м и е получил името Свекървин или Тъщин език.

Срещу Водопада, където Приемната зала се разширява, се издига строй­ната снага на сталактон, висок 3,3 м, носещ сполучливото име Палмата. Зад нея калцитно образувание наподобява огромна бяла мечка. От пода на тази част на залата се издигат няколко сталагмити, по-тънките от които приличат на свещници, а по-големите на тръвни кошери.

Приемната зала продължава на югоизток, стеснява се и се издига към сталактоните Вкаменената гора. Североизточната и стена има мозаичен изглед. Таванът и югозападната стена на коридора са богато украсени предимно с бели сталактити, сталактони и други образувания. Сталактоните наподобяват ство­ловете на дебели дънери на вкаменена гора, затова тази галерия е получила името Вкаменена гора.В началото на галерията се очертава фигурата на легнала кафява мечка, обърнала глава наляво, а на стената зад мечката сталагмитите приличат на големи гъби манатарки.

В дъното на тази галерия таванът постепенно се понижава, а подът става хоризонтален. Той се подпира от две редици малки, по красиви сталактони. От снежнобелия таван се спускат дребни, разнообразни по външен вид ста­лактити.

Освен разнообразната си синтрова украса пещерата Бачо Киро има своеобразен растителен свят. Върху гниещите късове от дърво посетителят може да наблюдава развили се бели плесени, а понякога и бели стерилни гъби.

Животните в пещерата са пригодени към съществуващите там своеобразни условия за живот. Наред с единствения типичен сляп пещерен обитател — мал­кото безцветно бръмбарче, в привходните части на пещерата се срещати слу­чайни гости. Нашите биоспелеолози са определили обитателите на тази пе­щера. За привходната и част са характерни временните гости — малката пе­перуда, която може да се види по стените на Преддверието. Там могат да се наблюдават още дребната пъстрокрила муха и влаголюбивата муха. В Пред­дверието зимува керемиденочервеното насекомо ручейник. Други типични Животни за пещерата са големият кафяв паяк, който плете мрежи в привход­ната част на пещерата и в тях лови плячката си, средноголемият хищен паяк, който се храни с дребни насекоми, дългокракият паяк и няколко по-малки пе-щеролюбиви паяци.

Типично пещеролюбиво животно е черупчестият охлюв. Обикновено може да се види при прилепния тор, който използва за храна.

В тази пещера се срещат и обикновената за българските пещери мокрица и колембелата — скачащо бяло безкрило насекомо, което се храни с гниеща материя.

В пещерата Бачо Киро живеят три вида бръмбарчета: нехвърчащото късокрило бръмбарче, сляпото бръмбарче и черното късокрило бръмбарче, които ползват за храна гниещи органически остатъци.

Край посетителите на пещерата понякога прелитат прилепи. До благо­устрояването и броят на прилепите е бил значителен.
Пещерата се обитава от три вида прилепи. Най-често се среща големият подковопос, а по-рядко малкият подковонос и пещерният дългокрил.

Дряновска река и нейният приток Андъка продължават своето стадиално всичане, като образуват каньоновидни долини. Пещерата Бачо Киро се осушава. Нейното по-нататъшно оформяне се извършва под влияние на карсто­вите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продълже­ние на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми — ста­лактити, сталагмити, сталактони и други, като на някои от тях са придали причудлив вид.

Водната пещера Андъка е създадена от водите на р. Андъка. Затова тя е по-млада — едва на 70—80 хиляди години.

Бачо Киро е една от многота туристическите забалежителности в България.