През 1973 г. по време на експедицията на Института по тракология „Сакар’73” край с. Младиново, Хасковска област, са открити останките на една от най-интересните тракийски крепости в България. Тя е разположена на продълговат рид, оформен при сливането на две малки реки, спускащи се от склоновете на Сакар. Теренът на рида е платовиден, леко наклонен на юг и има площ около 200—250 дка. Повърхността му, периодично разоравана за селскостопански работи , е покрита със стотици керамични фрагменти, най-ранните от които са от ранножелязната епоха. Според жителите на с. Младиново тракторите често изравяли и „големи кюпове” (вероятно питоси и амфори), фрагменти от стени, градени от ломен камък и бял хоросан, а веднъж дори и мозайка, но всичко било унищожавано.
Достъпната част на рида е преградена с ров и землен насип, който вероятно покрива развалини на крепостна стена. На другия бряг на реката, върху върха на доминираща над целия терен височина, са разположени останките от крепостните стени на малък кастел с правоъгълен план. Те са изградени от местен ломен камък, споен с бял хоросан, и ограждат площ около 3,5 дка (размери на стените — 54 х 66 м). Кастелът и селището са свързани с ясно забележим, вкопан днес в терена път. Околностите на селището и кастела са опасани от високи надгробни могили и долмени. Няма съмнение, че тези гробници на знатни са част от некропола на поселението.
Местността, в която са разположени крепостните развалини, местното население нарича Мастейре, а по-рядко — Мастейрен и Мастейра. Това име не означава абсолютно нищо за местните жители — „така го знаем от старо време” бе най-честото обяснение. В същото време това име няма семантично значение нито в българския, нито в турския език. Тогава какъв е неговият произход?
Ако надникнем в писмените извори за старата история на траките, стигнали до наши дни, ще видим, че името Мастейра се споменава за пръв път в реч, произнесена от Демостен през 341 г. В нея прочутият атински оратор, разглеждайки похода на Филип II Македонски срещу обединените сили на одриските владетели Терес и Керсеблепт (известно е, че след Котис I — 383—360 г. пр н. е., одриската държава се е оказала разделена на три части), съобщава, че македонците завзели в този поход тракийските селища Дронгилон, Кабиле и Мастейра. За втори и последен път името на това селище е споменато в така наречения речник на Свидас, но и там то е взето от познатата на съставителите реч на Демостен.
Възможно ли е селищните останки в м. Мастейре край с. Младиново да бъдат отъждествени с тракийско селище Мастейра. Съществуват аргументи в подкрепа на утвърдителното становище.
Топографията на Мастейре и околностите е напълно подобна на топографията на другите две известни градски тракийски поселения от същата епоха — Кабиле и Севтополис. И трите селища се разположени на оградени от река терени с приблизително еднаква площ, и в трите има отделни укрепени квартали — Тюрсиса в Севтополис, акрополът Зайчи връх в Кабиле, кастелът в Мастейре. И край трите селища се простират големи могилни некрополи.
Не е без значение и фактът, че с. Младиново, край което е м. Мастейре, е в гънките на Сакар. В тази планина са запазени твърде много и твърде значими паметници на доримската тракийска култура — десетки долмени, скални гробници и планински крепости, които не отстъпват на тракийските паметници във и около Казанлъшката долина, където са възникнали познатите ни досега две големи градски поселения. Значителна част от тези паметници са в околностите на с. Младиново. Явно поради благоприятните условия за живот и отбрана — Сакар се издига като самотен остров в Маришко-Тунджанската низина — планината е заселена доста гъсто за тракийските условия. Затова твърде вероятно е това население, което живее тук продължително време и е със стари културни традиции, да създаде по икономически, политически, култови и военни причини един голям регионален поселищен център.
Село Младиново се намира на 48 км от гр. Храрманли и на 22 км от Свиленград, Хасковска област. Крепостта Мастейра отстои югоизточно от селото, в околностите на което има няколко долмена — най-простият вид могилна гробница в българските земи от времето на траките.