Местността СВЕТИ СПАС, близо до минералните извори в Чепино, е посещавана от незапомнени времена от хора, свързващи лечебните и свойства със светията на здравето. Посещава се на Спасов ден от вярващи с надежда за изцеление.
В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф.Петър Петров и проф.Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на кан Маламир (831-836),а неговият наследник-кан Пресиян (836-852 г.) включва в пределите и цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления: в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града и в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград.
Това е времето на появата на крепостта “Цепина”, която постепенно се превръща в значим фактор от отбранителната система на Българското царство.За кратък период от време(1207 – 1215 г.) крепостта е столица на самостоятелното феодално владениие на деспот Алексий Слав,по-късно той премества столицата си в Мелник.
По време на Второто българско царство из околността на днешния град са изградени много църкви и манастири, останките на някои от тях и днес могат да се забележат. Следи от средновековни църкви има на няколко места около днешния квартал Каменица: “Св.Спас”, в местността “Черковище”(под в. Острец); “Никульова църква” на около 3 км западно; “Илиина църква” – на Елин връх; а на хълма „Гергьовица е имало манастир, разрушен при османското нашествие, днес на негово място е издигнат параклиса “Св.Георги”
Тръгва се от квартал Лъджене покрай водоема по маркираната пътека за връх «Острец». Тук туристите си наливат вода, защото маршрутът е безводен. Преминаваме през „Войнишка поляна” и след около 10-15 минути стигаме до местността „Гъбарника”. Отделяме се от пътеката за връх „Острец» и тръгваме на юг /наляво/. След кратко изкачване през дъбова и борова гора стигаме местността „Близнаците”. Там можем да видим защитено дърво, за което има легенда. Там също има заслон, който е отлично място за отдих. Спускаме се по лек наклон и стигаме местност „Шопова поляна” /оттук има пътека, която се отделя на югоизток и през дъбова гора се стига за около 30 минути до БЛЦ „Камена”/. Тръгваме пак по пътеката за вр. „Острец”. Отделяме се от пътеката на север и след 10 минути стигаме „Вазова поляна” или „Мангов льон”. Това място е посещавано от поета Иван Вазов през 1892г. – там има паметна плоча и заслон. Мястото е много посещавано от туристите и гости на Велинград. Оттук слизаме в ниска седловина, пресичаме пътеката за вр. Острец и се спускаме на юг. Стигаме малка полянка, пресичаме „Катарово дере”, където има чешма с питейна вода и след около 20 минути изкачване излизаме на билото. Поемаме по пътеката на изток и стигаме до параклис „Св. Спас”, където има широка поляна с два заслона, маси и пейки. Има останки от стар манастир, построен е дървен иконостас. Тук всяка година на празника „Св. Спас” се прави богат курбан. Пътеката продължава на изток и след 30 минути стигаме карстов извор „Клептуза”.