Даскалоливницата е първата българска гражданска постройка в Елена. Строена е през 1844 г. за нуждите на първото българско «педагогическо училище» — даскалоливницата.
Сградата е двуетажна. В приземния етаж са разположени 3 големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход, и две други по-малки помещения, които са служели вероятно за дюкяни. Изградена е изцяло от камък. Етажът се е ползувал само за учебни цели. Осветен е добре с прозорци от трите страни. Редица колонки с дървени възглавници го разделят на две нееднакви части. В този етаж а се намирали отделна стая за учителя, две класни стаи и делна стая за учебните пособия.
Във фасадата не се чувствува подчертаване на обществения характер на постройката. По-голяма монументалност сградата получава от единството, което съществува между двата етажа.
След Освобождението ни зданието е било използувано известно време за държавна болница. След това дълго време е задоволявало нуждите на местните училища. През 1967— 1968 г. е извършено възстановяване, при което е възвърнат първоначалният вид на сградата.