В някои италиански морски карти от края на XIV в. и началото на XV в. на юг от Созопол е нанесено пристаниюното селище Ропотамо. . Крепостта е разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на река Ропотамо. Реката от устието до крепостта, чиито западни подстъпи умива, е широка 60-80 м и дълбока 8—9 м, т. е. достъпна за сравнително големи кораби. В същото време дълбокият и тесен залив Св. Параскева достига почти противоположния край на крепостта. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път и точно под крепостта той пресича реката по единствения брод. Крепостта е имала изключително важно стратегическо разположение.
Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и огражда площ около 30 хил. м2. Изградена е от ломен камък без спойка — този начин на градеж обикновено се датира в предримската епоха.
Във вътрешността на крепостта се забелязват следи от зидове на постройки с правоъгълна форма. Те са градени с местен ломен камък по два начина — със суха зидария и с бял хоросан. Една от постройките е едноабсидна черква с дължина около 10,5 и ширина 3,4 м. По повърхността има значително количество керамика, по-голямата част от която произхожда от ранното средновековие, а другата част представлява фрагменти от съдове със сграфито украса, характерна за XIII—XIV в.
На брега до самия плаж на залива Св. Параскева стоят стените на почти запазена кръстокуполна черква — паднал е само куполът, която е изградена от камъни със спойка от хоросан. Особеностите на градежа позволяват построяването и да бъде отнесено към X—XI в.
Археологически разкопки в крепостта не са правени, но може да се предположи, че построената вероятно в доримската епоха крепост е съществувала до османското нашествие в българските земи, като прекъсванията на живота в нея са били твърде кратки поради изключително благоприятното от военностратегичеста и стопанска гледна точка местоположение.
Презимуването на българската войска е трябвало да стане на осигурени позиции. Веднъж завзели Созопол, българите трябвало да бъдат спрени на сигурна граница. Дълбоката река Ропотамо с контролиращата единствения и брод сравнително голяма крепост Вълчаново кале вероятно е била тази граница.
Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис с днешното Вълчаново кале или крепостта Ропотамо в италианските морски карти от XIV—XV в. трябва да се смята за твърде вероятно. Надписът в морските карти „крепост Ропотамо” представлява по-късното име на крепостта, дадено и от италианските моряци, като опознавателно, лоциино име на реката.
Крепостта Ранули се намира на 18 км южно от гр. Созопол, Бургаска област, и на 2 км от устието на река Ропотамо на територията на парк „Ропотамо”. В околностите и са резерватите „Морски пелин”, „Водна лилия”, „Аркутино”, „Змийският остров” и „Пясъчна лилия” и природната забележителност Лъвската глава. Интерес представляват и скалните коридори около нос Агалина.