В Западните Родопи се откроява ясно Баташкият рид, в северната част на който е изворната област на дълбоко всечената долина на Стара река. Най-северните издънки на Баташкия рид са изградени от мраморизирани варовици и проломи от красивата долина на Стара река и десните и притоци Новомахленска река, Кемердол и други. Тук съществува карстов пейзаж, характерен с мощни ридове, с обширни била, покрити с тучни пасища и гори. Част от този красив родопски пейзаж е включена в резервата «Купена»
В дълбоко всечената долина на Новомахленска река се откриват отворите на етажно разположени пещери. На левия склон на Новомахленска река, между високи буки, е скътан входът на подземния бисер на Баташки рид — пещерата Снежанка, национален туристически обект. Открита е на 3. I. 1961 г. от пещерняци от гр. Пещера — Б. Ефтимов, Г. Коцев и Г. Златарев. През 1961 г. Снежанка е обявена за природна забележителност. Името на пещерата е дадено от известния български природозащитник Ал. Петров. То идва от снежнобялата и калцитна украса.
През 1966 г. Снежанка е благоустроена.
Пътят до пещерата е приятен. Пътува се по шосето за Батак по дълбоката преломна долина на Стара река. По левия и бряг се редуват мраморни стени , издигащи се почти над самата река. След 30 мин се достига устието на Новомахленска река, където се отделя пътят за Снежанка. Западно от реата се издига скалата Св. Никола.
Преминава се на левия бряг на реката и се пътува по живописен горски път. Тук са отвесните стени на вр. Купена. Срещу него, на разстояние 1,5 км по десния бряг на Мезардере и Новомахленска река, се белеят отвесните венци на Стенето. Под този бял мраморен декор се разстила гъст зелен горски килим, който дава убежище на сърни, диви свине, мечки и други горски обитатели.
Пътуването по сенчестия горски път е около 20—30 мин, след което се достига м. Ангелиези ниви. Това е тераса на Новомахленска река, разположена на 95 м над речното легло.
Отляво е Лилова скала, от която се открива чудна гледка към отвесните мраморни стени на Купена И Стенето.
В основата на тази скала е разположен входът на едноименната пещера, които ни отвежда до висока сводеста зала. В дъното и тесен тунел се насочва към тъмната галерия на пещера. Пътека отвежда до малка изкуствена площадка, оформена под отвесна скала. В оснозата на скалата се откриват ясно двата входа на пещерата Снежанка.
Спускаме се по стълба към малка и ниска зала, наречена Залата на виметата. Някои и дават името Залата на китайските фенери Тя покорява с красотата и разнообразието на формите. По-голяма част от пода е покрит със силно наклонен на юг искрящ млечнобял синтър, по който особено в източната част на залата, са се настанили многобройни малки снежнобели сталагмити и неправилни колони, свързващи пода с ниския таван. Приказно красив е мраморнобелият таван, фантастично моделиран от разнообразни но форма сталактити. От него висят многобройни сталактити, известни в спелеологията с името вимета. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, медузи и други причудливи образувания. В долния край млечнобелите вимета и драперии, особено в източната част на залата, завършват с десетки кухи тръбички. Това са макароновидни сталактити, от които ритмично сълзи вода
Захласнати от красотата на тази зала, движейки се по стръмния и синтров под, се спускаме неусетно на глинестия под на Голямата зала. Това е най-голямата пещерна кухина в Снежанка. Очертанията и са неправилни.
Разнообразна е прелестта на Голямата зала. В северната и част се разстила обширен глинест под. В западния му край около красиви ванички се издигат, подобни на сребърни свещници, малки, нежни сталагмити. Някои от тях наподобяват боздугани, като че ли изникнали от пода.
Върху невисока синтрова площадка, северно от глинестия под на Голямата зала, са разположени няколко своеобразно оформени сталагмити. Подсиленото въображение на неизвестен пещерняк е открило в тези сталагмити Хора на джуджетата. Пещерняците свързват името на пещерата и много от нейните синтрови образувания с хубавата приказка на Братя Грим «Снежанка и седемте джуджета». Тяхната фантазия вече е открила вкамененото приказно бяло момиче Снежанка, нейните покои, балдахини от леглото и, езерцата, в които се е къпела, и бисерите в тях, разпилени от скъсаната и огърлица. Те виждат арфите, на които тя е свирела, за да весели джуджетата. До Хора на джуджетата е разположен Обелискът.
В западната част на Голямата зала водните капки са изваяли с ненадминато майсторство сталагмити, наподобяващи каменна гора. Зад големите колони, южно от Каменната гора, се крие Музикалната заличка. Почукаме ли леко по нейните синтрови образувания, всеки сталактит, в зависимост от неговата дължина, дебелина и кухина, издава определен тон. Тогава ние чуваме чанове на родопско овче стадо, различни камбанки, събрали цялата музикална гама. В тази заличка има и две синтрови езерца. Със своите украшения те наподобяват неповторими огледала, които създават неописуемата красота на този кът от пещерата. В езерцето се оглеждат големи и малки красиви сталактити.
От свода на Голямата зала висят безбройни макароновидни и други сталактити. Те са особено много в западната част на залата. Водните капки на долния им край искрят от светлината на прожекторите като звезди. Пещерняците от гр. Пещера са изчислили, че по тавана на Снежанка има над 800 000 сталактити. Тук може да се възхищаваме още на разклонени сталактити, едни от които са подобни на моркови, други приличат на вретена, трети оформят своеобразни драперии. Подът в югозападната част на Голямата зала е облицован от снежнобял синтър. На него са разположени невисоки сталагмити и няколко колони, свързващи този сребрист под с ниския таван, който и тук е украсен с хиляди дребни разнообразни по форма сталактити.
От свода на Голямата зала висят безбройни макароновидни и други сталактити. Те са особено много в западната част на залата. Водните капки на долния им край искрят от светлината на прожекторите като звезди. Пещерняците от гр. Пещера са изчислили, че по тавана на Снежанка има над 800 000 сталактити. Тук може да се възхищаваме още на разклонени сталактити, едни от които са подобни на моркови, други приличат на вретена, трети оформят своеобразни драперии. Подът в югозападната част на Голямата зала е облицован от снежнобял синтър. На него са разположени невисоки сталагмити и няколко колони, свързващи този сребрист под с ниския таван, който и тук е украсен с хиляди дребни разнообразни по форма сталактити.
В южния край на тази зала синтърът се е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него каменен водопад. На повърхността му са се закрепили 4 красиви малки сталактона.
По невисокия таван на Голямата зала се виждат няколко прилепа. Те Така са се заловили за мраморите, че приличат на черни пещерни круши. Пещерата Снежанка се обитава от три вида прилепи — големият нощник и малкият и големият подковонос.
Голямата зала е забележителна още и с културните останки от времето на траките. Те са проучени от археолога Н. Джамбазов през 1961 г.
Почти в средата на залата съществува кръгло огнище с диаметър 4 м. До огнището е намерена бронзова игла за закопчаване на дреха — тракийски тип едноспирална фибула, която добре датира възрастта на огнището.
В Снежанка са открити много глинени съдове, изработени на ръка без грънчарско колело. Това са гърнета, паници, съдове за вода. Върху пода на няколко места в Голямата зала, близо до синтрови езерца, откъдето се е полу-чавало вода за пиене, се наблюдават цели и счупени съдове за вода, споени със нитър. Един от тези съдове е запазен в западната част на залата и е почти изяло обхванат от синтър. Отворът му има размери 27 см, а дълбочината му е оло 10 м. До него белият синтър е споил дъговидна дръжка от съд за вода с размер 10×5см. Над синтровия съд и близо до него много от по-големите сталактити са изпочупени. Вероятно тези сталактити са пречели на обитателите на пещерата, които са се снабдявали с вода от синтровите езерца. Днес в долния край на тези по-големи сталактити висят нови, малки снежнобели сталактити, най-дългите между които не надвишават 20 см. Тези нови сталактити ни дават възможност да изчислим бързината на тяхното нарастване — 1см за 120 години. Някои от намерените съдове са украсени с врязани линии или пояси от две успоредни или зигзаговидни канелюра. Тези глинени съдове археологът Н. Джамбазов определя като тракийски, от времето на ранния период на желязната епоха, и датиращи преди VI—IV в. пр. и. е., т. е. около 2600 г. В пещерата са намерени материали от началото на римското владичество.
На пода около огнището са разхвърляни разчупени или цели кости от диви животни, които изобилствали в този родопски край, като например сърни, диви свине и др. Намерени са и кости от домашни животни — говеда, овци, кози, свине и др., което говори за развито скотовъдство у бесите. Животните са били изпичани на централното огнище и раздавани за храна на наредените около огъня временни обитатели на пещерата.
На 18м южно от централното огнище, върху изкуствено направена скална площадка, вероятно пригодена за нощуване, има по-малко огнище. Мраморната стена в близост с това огнище на две места е силно опушена от глинени лампички, пълнени с растителни и животински масла. За тези лампички в стената е направено специално гнездо.
Културните останки в Снежанка говорят, че пещерата е била известна на тракийското племе беси. По време на опасност част от жителите на това племе се криели в нея и я използвали преди около 2600 г. за временно жилище.
От исторически източници е известно, че в Родопите (в района на гр. Пещера) живеело тракийското племе беси. Според Херодот бесите се отличавали от останалите тракийски племена по войнствеността си. Затова те сравнително най-дълго запазили свободата си. Те оказали последен отпор на завоевателите римляни.
Югоизточно от Голямата зала е оформена залата Срутището. През април тя е най-топлата част на Снежанка. През май температурата и се повишава. По дъното на Срутището са разхвърляни десетки малки и 6 грамадни мраморни блока, най-големият от които има размери 5,5×2,8м. Блоковете са срутени от тавана на тази част от пещерата.
Ето как са се образували саждите по равнището на залата Срутището. Както вече споменахме, преди около 2600 г. пещерата Снежанка е дала време нен подслон на група тракобеси. За да си приготвят храна, те палели огън на две места в Голямата зала. Пушекът и саждите от тези огньове се наслоявали по тавана, пода и стените на пещерата, по снежнобелите и синтрови образувания— сталактити, сталагмити, сталактони и др., като им придавали оловносив сребрист цвят. Най-фините сажди се наслоявали по кубето на зала Срутището, което днес е най-високата точка на пещерния таван на Снежанка. Теренът над кубето на Срутището образува негативна форма, която съсредоточава повърхностни води. Затова кубето почти непрекъснато сълзи. Тогава натрупалите се по кубето на Срутището фини сажди, заедно с капещата вода и откъртилите се от кубето мраморни късове, се наслоявали на съответното място по пода на Срутището. Там те образували слой от сажди, дебел на места до 50 см. По-късно по периферията на сажденото находище се образувала синтрова кора, която го предпазила от размиване.
Синтрова кора покрива северната, източната и южната част на Срутището. Върху нея на места близо до стените се издигат красиви сталагмити и осем своеобразно изваяни сталактони. Тук посетителят с подсилена фантазия може да види Ходжата, Мечо Пух и много други.
По-голяма част от стените на Срутището са облицовани от синтрова кора, която на места наподобява водопади.
Придвижваме се към пещерния коридор, известен с името Тайнствения проход. В началото той е тесен, а таванът му се понижава и ни заставя да се движим наведени. Провираме се между три сталактона, след това се спускаме на юг между срутени от тавана скални късове. В западната част на Тайнствения проход е оформена ниша, дъното на която е застлано със скални късове. Източната стена е облицована от синтрова кора На няколко места в Тайнствения проход се издигат сталактони и малки сталагмити, високи до 80 см, по конто са оформени красиви драперии, ребра и синтрови образувания, наподобяващи арфи.
Най-интересното в Тайнствения проход е пищно украсеният със сталактити мраморнобял таван. Тук могат да се преброят до 700 сталактити на м2. В това кътче от пещерата сталактитите са толкова гъсто разположени, че приличат на вкаменен дъжд.
Между хилядите макароновидни сталактити, някои от които имат дължина до 50 см, се очертават и такива, които наподобяват малки вимета, моркови, малки луковици и др. И всичко това като че ли е изваяно от сребро.
С Тайнствения проход е тясно свързана най-крайната част на пещерата — Вълшебната зала. Това е приказка от чудно моделиран под, застлан с бял кристален синтър. Пищната и украса се състои от десетки сталагмити, сталактони, пет по-големи синтрови езерца и многобройни, етажно разположени синтрови ванмчки и тасчета.
В началото на тази зала зеят отворите на два малки понора. Близо до тях е оформено най-голямото синтрово езеро в пещерата. Тук е стройната статуя а бялата като сняг вкаменена хубавица Снежанка. А фантазията на посетили може да открие снежнобелите балдахиди на леглото на Снежанка, маснчката със сребристобяла синтрова покривка, мечтания принц и др. Пред нея са арфите, с които Снежанка е веселила малките си приятели — джуджетата.Тук има още десетки сребърни свещници, някои от които са високи 1,1 м и дебели до 15 см
Синтровите езерца, ванички и тасчета са оконтурени от неколкократно дъгообразно извити стенички, изпъкнали от външната и вдлъбнати във вътрешната страна. Водата в тях е идеално бистра. В някои от езерцата има пещерни бисери, по които са полепнали калцитни кристалчета. Вълшебната зала е най-ниската част от пещерата Снежанка.
На излизане от пещерата тесен проход отвежда в Залата на брадите, наречена още Жилището. Голям мраморен блок я отделя от Залата на виметата. Дъното и е осеяно с големи и малки мраморни блокове. В западната и северната част на тази зала синтърът е изваял водопади, сталагмити и колони. Най-интересен е таванът на тази зала. Освен разнообразните сталактити в неговата северна част висят редично разположени тъмнокафяви бради. Това са корени на група вековни букове, които издигат високо корените си на терена над тази зала. Част от корените им са се промъкнали в пукнатините на дебелия не повече от 2 м мраморен пласт. В пещерната кухина, при изобилна влага и благоприятна температура, вмъкналите се корени се развиват своеобразно, като образуват кафяви кичури бради. По повърхността на брадите са полепнали капчици роса.
Тази зала е била използвана за временно жилище на тракийското племе беси. Затова в нея са открити много културни останки — късове от глинени съдове, кости от животни и др.
Очаровани от красотата на това подземно бижу от снежнобял калцит, човек неволно си задава въпроса: Кой е създал този подземен приказен свят?
Пещерната кухина на Снежанка е създадена преди около 3—5 милиона години, през време на т. нар. левантийски век (етаж) на плиоценската епоха
Към края на плиоцена агресивните карстови води на реката сформирали пещерната кухина на Снежанка.