Природната забележителност, пещерата Духлата,е най-сложната многоетажна пещерна система в нашата страна. Тя е оформена по южния склон на Витоша, в глъбините на рида Могилата, издигащ се непосредствено на изток-североизток от с. Боснек, Пернишки окръг.
Името на пещерата Духлата е свързано с постоянно входящи и изходящи въздушни течения, характерни за стария и вход.
Духлата е най-сложният многоетажен пещерен лабиринт. За нея са характерни ниски и средновисоки пещерни тунели, трудни и досадни за провиране теснини, подземни реки с температура на водата 7,2°, красиви малки водопади и трудно описуема калцитна украса.
Ако проникнем в Духлатапрез стария и вход, първата трудна за преминаване теснина е Чистилището. Нисък, криволичещ тунел с изпочупени сталактити отвежда до Аязмото — малко синтрово езеро, и до заличката със Сталактона. По-далеч са прашните залички, остатък от стари подземни потоци.Интересна и сравнително просторна е Голямата зала, която се явява като изходен пункт към няколко пещерни тунела и към бълбукащата подземна рекичка. За средната част на тази зала са типични Срязания сталагмит и малкото езерце с кристално бистра вода. Тук вкаменена ръка сочи пътя на пещерняците към приказните подземия на Духлата. Смайващо е разнообразието на калцитните и арагонитовите образувания, които тук са намерили идеално съжителство. В Духлата може да се любувате на приказната сталактитова и арагонитова феерия от хиляди блестящи арагонитови и калцитни кристали и друзи, странно изкривени сталактони, причудливи хеликтити, завеси, боздугани и много други, оформени върху глинеста или скална подложка. Чудни са малките синтрови езерца с полирани пещерни бисери, свещници и други.
Подземният бисер на Духлата е двуметровото бъбрековидно езерце с многобройни синтрови кори и калцитни лилии. Преди Кончето в ляво се появява бълбукащият подземен поток. Следват туднопроходимите: Змеевидното ходче и Термопилите. Особено интересна е Градината — малка, периодично наводнявана заличка, от тавана на която висят сталактити, завършващи с къдрави калцитни гроздове. Горният край на гроздовете маркира нивата на периодично заливаната с вода заличка.До тази заличка е Юфката — многобройни натрошени на дъното синтрови коритца.
Забележително е синтровото мазе, което представлява дъно на бивше езеро. Красиви са жълтеникавите му сталагмити, свещници, табуретки, захаровидни бисери и много други образувания.
Арагонитовите иглести кристали и друзи в Духлата са дълги до 5—12 см и имат копринен блясък. Те са най-характерни в Арагонитовия тунел и залата Уринарника, наречена така поради синтровото езерце, оцветено в кафяво от разтвореното във водата му гуано (прилепен тор).
Интересна морфоложка особеност на пещерата са десетките вертикални кладенци или корозираните, силно наклонени пукнатини, които свързват отделните етажи на пещерата. Не случайно българските пещерняци считат Духлата за най-красивата българска пещера.
В Духлата са установени 22 вида пещерни животни. Тя е сравнително бедна на типични пещерни обитатели. Най-характерни са двата вида стоножки, късокрилото бръмбарче и някои низши безкрили насекоми. Срещат се още псевдоскорпион, пещеролюбиви пеперуди и по-рядко мравки. Пещерата се обитава от 6 вида прилепа, именно: големия и остроухия нощник, големия и малкия подковонос, южния подковонос и пещерния дългокрил прилеп. По прилепите са установен вида прилепни кърлежи.