Пещерата Бисерна е оформена в източната част на Шуменското плато, което е едно от остатъчните плата в източната част на Дунавската равнина. То е оконтурено от долините на реките Врана, Мадара и техните притоци, врязани дълбоко в кредни пластове и ясно открояващи изразеното в релефа Шуменско плато.
Шуменското плато е характерно със стръмно спускащи се склонове, които на места в най-високата част завършват с отвесни стени. На юг подножието на платото достига долината на р. Врана и притока и Пакуша, а на север и на изток — долината на р. Мадара и Шуменското поле.
В югозападната част на дъговидно очертаното равнище на платото е най-високата му точка — Търнов дял. На изток платото се понижава.
До пещерата се стига лесно.
Благоустрояването на Бисерна започна през 1976 г.
Източната галерия е свързана с изкуствения вход и стария вход на пещерата. За нея са характерни еворзионните кубета и неголемият брой сталагмити, между които е и най-големият пещерен сталагмит.
Главната (Сухата) галерия е забележителна с равен таван и неравен под, застлан на много места със срутени от тавана големи и малки скални блокове.
Под Сухата галерия е разположена Водната галерия. Дъното и е характерно със скален блокаж. По него тече поток с твърде променлив дебит. Пресичането на Главната с Водната галерия се преодолява с мост.
В Сухата галерия можем да се възхитим на разноцветни синтрови образувания и други причудливи форми — Замъка, Пчелния кошер и др. Много красиви са редично разположените сталактити и сталагмитите с бели чела
Най-голямата пещерна кухина е Голямата зала. Сводът и е украсен с десетки различно оцветени сталактити, не по-дълги от 50 см. По върховете на много от сталактитите като диаманти блестят стотици капки карстова вода. Тук преобладават малките сталактити, дълги от 5 до 15 см. Едни от сталактитите като че ли са прозрачни, други наподобяват макарони, трети луковици, четвърти моркови и др. По-големите сталактити са с кафяв цвят. а по-дребните са изградени от свеж калцит и са белезникави на цвят. Не липсват и полупрззрачни завеси, дълги до 1,5 м.
Югоизточната част на Голямата зала е заета от скален блокаж. На места подът е застлан с глина, в профила на която се очертават до три слоя синтрова кора, маркираща етапите на наслояване на глината. Туристическият път преминава напречно на Голямата зала. В най-високата и част той образува площадка, от която можем да се любуваме на голямата красота на залата. Интересен е Тронът на Голямата зала. На места върху глинестия под са оформени красиви сталагмити, не по-високи от 1,5 м.
Най-красивата част на Бисерна е нейната Красива зала, която е украсена със сравнително най-голям брой разнообразни синтрови образувания. Следващата зала носи името Синтрова и е характерна със синтрови езера с красиво надиплени прегради, някои от които са високи до 50 см.
Със Синтровата зала е свързана Калната галерия.
В биоспелеоложко отношение пещерата Бисерна е слабо проучена. В недалечното минало в Голямата зала и Сухия коридор е имало много прилепни колонии, доказателство за което е наличието на прилепно гуано на много места. От прилепите, обитаващи пещерата, най-често се среща големият нощник.
Югозападната част на Бисерна е оформена под елипсовидна негативна форма, която е известна с името Големия въртоп. Размерите на въртопа позволяват той да се приеме като плитка увала, по дъното на която има над четири малки въртопа, чиито дъна са затлачени естествено или изкуствено от седименти. Тези въртопи като най-ниски части на увалата концентрират снежни и дъждовни води и подхранват подземната река на Бисерна.
Реката получава води още от над 40 редично разположени въртопа, които са разположени по-високо от Големия въртоп. С водосбора на тези въртопи може да се обяснят и големите колебания в дебита на подземната река в Бисерната зала.
Може да се приеме, че пещерата Бисерна е започнала да се образува през плиоцена (преди около 3,5 милиона години). Тогава климатът е бил топъл и влажен, с висока температура и обилни валежи. Повърхностните карстови води са се концентрирали в тогавашните въртопи и чрез техните понори са прониквали по тектонските пукнатини, където са създавали галерии и зали. Тези води са се концентрирали най-много в най-ниската част на тогавашния терен, където днес е Големият въртоп. По тектонски пукнатини те са оформили залите и в галериите на Бисерна. След това милионите капки карстова вода са украсили тавана и пода на някои зали с приказни сталактити, сталагмити, сталактони и други синтрови образувания.